В търсенето на данни, които могат да доведат до нови методи за лечение на когнитивни разстройства, учените от Института за обучение и памет „Пиковер“ при Масачузетския технологичен институт неочаквано изяснили как мозъкът формира спомените за това, което е било видяно.
В статия, публикувана в Nature Neuroscience, екип учени начело с Мак Беър, професор по неврология в „Пиковер“, посочва, че търсените изменения протичат в първичната зрителна кора. В хода на експерименти с мишки изследователите се учели да отличават нови зрителни дразнители от старите. Манипулациите, които възпрепятствали извършването на изменения в зрителната кора, също блокирали образуването на спомени.
Нарушенията в откриването и разпознаването на познати визуални елементи и модели свидетелства за определени нервнопсихически разстройства, включително аутизъм и шизофрения. С новите открития „имаме възможност да изследваме как генните мутации, които предизвикват или увеличават риска от тези заболявания, нарушават механизмите на зрителната памет“, казва Беър. „Очакваме, че тези знания ще ни помогнат да намерим напълно нови подходи към лечението на тези заболявания.“
За да разберат физическата основа на паметта, изследователите се стремят да определят къде и как протичат изменения в мозъка в процеса на обучение – което е доста сложна задача.
Водещият автор на изследването Самюъл Кук е установил, че мишките се опитват да изучат зрителния дразнител, който преди не са изпитвали, но спират, когато въпросният дразнител стане познат. Учените открили, че според това, как стимулът става познат, се изменя синаптичното предаване в първичната зрителна кора. Предотвратяването или обръщането назад на тази синаптична пластичност в зрителната кора поставя животните в невъзможност да различат познатите зрителни стимули от новите.
Преди първичната зрителна кора е разглеждана като „първия реагиращ фронт“ на визуални дразнители, които бързо предават информация към висшите региони за интерпретация и съхранение в паметта.
„Изследването сочи зрителната кора като инструмент за обучение и памет, способен да съхранява прости, но принципно важни спомени – казва Кук. – Нашата работа дава надежди за бъдещето, тъй като предполага, че можем да имаме шанс непосредствено да наблюдаваме как невроните претърпяват продължителни изменения и образуват проста и експериментално ограничена памет.“
Беър очаква, че резултатите ще удивят невролозите.
