Представете си ярко светеща топка, по-голяма от портокал, но по-малка от баскетболна топка. Тази топка се движи на неголямо разстояние от земята, понякога дори срещу вятъра.
Топката прониква през ключалки, възстановявайки от другата страна на вратата своята кръгла форма. Тя може да прогаря малки дупки в стъклата, стените и дори самолетите. Привлича се към живи същества, включително хора, и често изглежда така, сякаш ги „преследва“.
Ако кълбовидната мълния се движи на няколко метра от човека, тя предизвиква усещане за изтръпване или лек удар. След по-малко от минута светещата топка изчезва. Понякога нейното изчезване се съпровожда от оглушителен взрив, друг път то протича в пълна тишина.
Да дадем за пример един от многото документирани случаи на срещи с кълбовидна мълния. Надяваме се, че то ще ви позволи по-добре да вникнете в същността на това загадъчно явление.
На 13 януари 1984 г. 120-местен руски самолет излита от град Сочи, на брега на Черно море. Небето е спокойно, но на разстояние около 40 км от маршрута на самолета бушува буря. На височина 1200 м обичайният полет се превръща в кошмар.
Светеща топка с големина на грейпфрут се появява близо до носовата част на самолета, летящ със скорост 650 км/ч. Пилотите в изумление наблюдават как тя изчезва със силен взрив. Внезапно топката възниква отново в пасажерския салон. Тя прелита над главите на пътниците и се стрелва зад изплашената стюардеса на пътеката. В опашката на самолета топката се разделя на две сърповидни тела, които след това отново се сливат в една сфера, и тихо напуска самолета.
По-късно механиците откриват два малки отвора в здравия метален корпус на самолета – входно отверстие в носа и изходно – в опашката. Никой не пострадва, макар че е известно, че кълбовидната мълния е способна да травмира и дори да убива.
Десетки пътници на борда на руския самолет стават свидетели на този необикновен случай. Но има и други очевидци на подобни явления. Те съобщават, че са видели светеща топка, внезапно появила се отникъде, движеща се по причудлива траектория и изчезваща след около минута.
© Tony Burton; Jim Foster
Като се започне от времената на Древна Гърция, споменаванията на подобни случаи се срещат прекалено често, за да може да се усъмним в съществуването на кълбовидната мълния. Но никой не знае с точност какво представлява тя и как възниква.
Учените продължават да работят над обединяването на всички известни физични явления и закони в една доказуема научна теория. Според очевидци топките биват с големина на грахово зърно или дори цял автобус, често възникват след удар на мълнии и са толкова ярки, че могат да се видят при дневна светлина, отличават се по цвят и могат да се движат срещу вятъра.
Понякога те плуват по въздуха успоредно с повърхността на земята, а друг път се движат скокообразно, оттласквайки се от нея подобно на голяма баскетболна топка. Те могат да преминават през ключалки и през процепите между вратата и прага.
Според руския физик Пьотър Капица кълбовидната мълния е електрически разряд, предизвикан от ултрависокочестотни вълни (УВЧ), възникващи между земята и облака. Новозеландските учени Джон Абрамсън и Джеймс Динис смятат, че кълбовидната мълния се състои от „пухкави топки горещ силиций, образувани от обичаен удар на разклонена мълния в Земята“.
По този въпрос съществуват стотици други научни теории, които споменават и атмосферни мазери (нискоенергийни варианти на лазерите), и стоящи електромагнитни вълни, оптични илюзии, частици антивещество, плазмени топки и много други. Но досега нито една от тези теории не може да обясни всички известни форми на поведение на кълбовидните мълнии.
Спрайтове, джетове, елфи и други
Краткотрайните светлинни явления (TLE) са видове мълнии, възникващи в горните слоеве на атмосферата на Земята (в стратосферата и йоносферата). Огромната височина, на която възникват, и изключително краткият им живот служат за обяснение на това, защо тяхното съществуване не е било потвърдено документално до началото на космическата ера.
Първата подобна снимка е била направена през 1989 г. Сега тайванският спътник ISUAL („Регистратор на изображения на спрайтове и мълнии в горните слоеве на атмосферата“) фиксира тези бързо протичащи явления, протичащи на голяма височина, от ниска околоземна орбита.
Червените спрайтове бликват над бурните облаци след мощен, продължително зареден удар на мълния „облак–земя“. Слабите проблясъци се разпространяват на километри и достигат стратосферата (някои – височина от 95 км). Те имат форма на тръба или медуза с тънки сини пипала надолу. В най-високата точка те могат да образуват дискообразни мълнии, наричани ореоли на спрайта. Червеното е цветът на йонизирания азот, най-разпространения газ в атмосферата. Спрайтовете „живеят“ само няколко милисекунди.
Джетовете излизат по посока отдолу нагоре от горната част на ядрото на бурята – електрически най-активната ѝ област. Техните тесни конуси се разсейват и затихват на височина около 40 км. Джетовете „живеят“ около две десети от секундата.
Сините искри са по-ярки от джетовете, но се образуват в по-ниските слоеве на атмосферата. Те се появяват над области на падане на голям град. Гномовете изглеждат като вплътнени сини искри и се появяват заедно с феите – точни изблици светлина, продължаващи няколко милисекунди. Троловете имат същата форма, както и сините джетове, но с червен цвят.
Елфите са светлинни дискове, които се разширяват бързо до няколкостотин километра в диаметър. Подобно на спрайтовете те се образуват над мълниите „облак – земя“, вероятно вследствие на електромагнитен импулс, рязко усилващ се в йоносферата.
Игрите на атмосферата:
Елфите „живеят“ едва хилядна от секундата. За първи път те са фиксирани на видео по време на полета на космическа совалка през 1992 година.
Елфите наистина са рядко и завладяващо явление. Важно е обаче да разбираме опасностите, които носят със себе си мълниите. Утре в „Игрите на атмосферата“ ще се спрем именно на тях и на начините за защита.
