Доскоро смятаният за най-бързо променящ се и най-бързо изтъняващ ледник на Гренландия, хвърли учените в почуда, когато осъзнаха, че вместо да се свива, ледникът всъщност става по-дебел, се съобщава в ново проучване.
Ледникът – известен като Якобсхавн (Jakobshavn), който се намира на западния бряг на Гренландия – все още допринася за повишаване на морското равнище, но губи по-малко лед от очакваното.
Вместо изтъняване и отстъпление във вътрешността на страната, ледът му се сгъстява и напредва към океана, установиха изследователите.
След дълги проучвания, екип от учени от Съединените щати и Холандия откриха, че ледникът вероятно расте заради по-студени океански течения. През 2016 г. течението, което минава покрай ледника Якобсхавн , е било по-хладно от обичайното, което прави водите близо до ледника най-студените от средата на 80-те години на миналия век.
Този по-хладен поток идва от Северния Атлантически океан, на повече от 960 километра на юг от ледника, според данни на НАСА и други наблюдения.
Откритието изненада учените
„Първоначално не вярвахме в това, което данните показват“, твърди водещият изследовател Ала Хазандер, учен в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния.
„Предположихме, че Якобсхавн ще продължи да се държи, както през последните 20 години. Но се оказва, че студената вода не се е появила еднократно. Данните от НАСА сочат, че водата е толкова студена вече три поредни години.
Изглежда, че студената вода е резултат от явление, известно като Северноатлантическа осцилация (NAO), което кара северния Атлантически океан бавно да превключва между топла и студена вода веднъж на всеки 20 години, казват изследователите. Неотдавна започна студената фаза, която охлажда Атлантическия океан като цяло. В допълнение, охлаждане на водите около югозападния бряг на Гренландия помага ледникът да бъде по-студен и да увеличава площта си.
Но тази свежа промяна няма да трае вечно. След като NAO се върне към „топлата фаза“, Якобсхавн вероятно ще започне да се топи по-бързо и отново ще започне да изтънява, прогнозират изследователите.
“ Якобсхавн получава временна почивка от този климат“, казва Джош Уилис от лабораторията за реактивни двигатели и главен изследовател на проекта.
„В дългосрочен план океаните се затоплят. И виждайки океаните да имат толкова голямо влияние върху ледниците, е лоша новина за ледената покривка на Гренландия.“
Учени са наблюдавали Якобсхавн с безпокойство от десетилетия. След като губи ледения си шелф в началото на първото десетилетие на 21 век, (леденият шелф принуждава ледника да се стича по-бавно в океана), Якобсхавн започна да губи лед с тревожна скорост. Между 2003 и 2016 г. дебелината му намалява със 152 метра.
Но през 2016 г. водите, изтичащи от южния край на Гренландия до западната й страна, се охлаждат с повече от 2,7 градуса по Фаренхайт (1,5 градуса по Целзий). Междувременно явлението NAO накара Атлантическия океан близо до Гренландия да се охлади с около 1 C между 2013 и 2016 г. До лятото на 2016 г. тези по-хладни води достигнаха до ледника и вероятно са причината за забавяне на топенето му, заявяват изследователите.
Като цяло Якобсхавн нараства с около 30 метра на дебелина между 2016 и 2017 г., установиха изследователите. Но, както вече беше споменато, ледникът все още допринася за повишаване на нивото на океана в световен мащаб, тъй като все още губи повече лед в океана, отколкото натрупва от снеговалеж.
Констатациите хвърлят светлина върху това как океанските температури могат да повлияят на растежа на ледника, казва Том Вагнер, учен от НАСА, занимаващ се с криосферата, (замразената част на Земята).
„С проекта са използвани нови технологии, които позволяват да наблюдаваме естествен експеримент, както би се получил и в лаборатория, където са използвани вариации в температурата на океана, за да се контролира потока на ледника“, казва Вагнер, който не е участвал пряко в проучването.
„Техните констатации – особено за това колко бързо реагира ледът – ще бъдат важни за прогнозиране на повишаването на морското равнище, както в близко, така и в по-далечно бъдеще.“
Проучването е публикувано в онлайн версията на списание Nature Geoscience.
