Ледовете през 2013 се топили по-бавно, но това била само пауза

Учени от университета на Лийдс (Великобритания) са установили, че обемът на арктичния ледник съществено се е увеличил след нетипично студеното лято на 2013 година.

Тогава ниската температура на въздуха забавила топенето на ледовете. Това свидетелства, че арктичните ледове са по-чувствителни към природните изменения през лятото, отколкото през зимата.

Това наблюдение ще позволи на изследователите да предсказват измененията в състоянието на ледника в бъдеще, пише eScienceNews.

Според водещия автор на изследването Рейчъл Тилинг (Rachel Tilling) лятото на 2013 година е било необичайно студено за последните 25 години. Това обстоятелство позволило на морските ледове северозападно от Гренландия да съхранят своите обеми.

„Независимо че някои изследователи прогнозират намаляване на обемите на ледника за доста продължително време, сега знаем, че той може и значително да се увеличи“, отбелязва ученият.

Смята се, че обемът на арктическите ледове неизменно намалява от края на 70-те години на миналия век, макар че преди изстрелването на специализирания спътник CryoSat-2 точните оценки са били затруднени. Този спътник е снабден със специално оборудване, позволяващо да се измери дебелината и обемът на ледовете по цялото Северно полукълбо.

Провеждайки редица наблюдения с негова помощ, учените са стигнали до извода, че грешката, допускана от CryoSat-2 в оценката на дебелината на морския лед, е само около 2 мм.

Спътникът работи вече пет години, но днес са натрупани недостатъчно данни, за да се правят дългосрочни прогнози.

Според проф. Анди Шефърд (Andy Shepherd), съавтор на изследването, по-доброто разбиране на факторите, влияещи на обемите на арктическия ледник, ще позволят да се правят по-надеждни прогнози за този важен компонент от климата.

Изследователят разказал също, че независимо от наблюдавания прираст, температурата в бъдеще все повече ще се повишава, а това значи, че ситуацията от 2013 година само забавя общата тенденция към намаляване. Учените не искат да пропускат уникалната възможност да следят състоянието на морския лед, след като мисията CryoSat-2 бъде завършена.

Изследователите планират да използват данни от спътника за измерване на дебелината на морския лед, за да подобрят моделите на съставяне на прогнози. Това на свой ред ще позволи да предсказват по-точно измененията на климата, а също ще помогне в планирането на дейността на арктичните служби и навигацията.