Луната е по-стара отколкото се вярваше досега

Ново проучване, оглавявано от учени от Института по геология и минералогия на Кьолнския университет, определи възрастта на Луната до приблизително 50 милиона години след формирането на Слънчевата система.

След формирането на Слънчевата система преди 4,56 милиарда години, означава, че Луната се е образувала преди приблизително 4,51 милиарда години. По този начин новото проучване е определило, че Луната е значително по-стара, отколкото се смяташе досега – по-ранни изследвания бяха изчислили, че Луната се е образувала приблизително 150 милиона години след формирането на Слънчевата система.

За да постигнат тези резултати, учените са анализирали химичния състав на разнообразна гама проби, събрани по време на мисиите на Аполо на Луната. Изследването „Раннолунна формация, направено на базата на хафниево-волфрамова систематика“ е публикувано в Nature Geoscience.

На 21 юли 1969 г. човечеството прави първите си стъпки върху друго небесно тяло. За няколкото си часа на лунната повърхност, екипажът на Аполо 11 събира и връща на Земята 21,55 кг проби от лунната повърхност. 50 години по-късно тези проби все още дават информация за ключови събития от ранната Слънчева система и историята на системата Земя-Луна. Определянето на възрастта на Луната също е важно, за да се разбере как и по кое време се е образувала Земята и как тя се е развила в самото начало на Слънчевата система.

Това проучване се фокусира върху химичните подписи на различни видове лунни проби, събрани от различните мисии на Аполо.
„Сравнявайки относителните количества различни елементи в скалите, които са се образували в различно време, е възможно да научим как всяка проба е свързана с лунната вътрешност и втвърдяването на магматичния океан“, казва д-р Раул Фонсека от Университета в Кьолн, който изучава процеси, възникнали във вътрешността на Луната в лабораторни експерименти заедно с колегата си д-р Фелипе Лайцке.

Луната вероятно се е образувала вследствие на гигантски сблъсък между планетарно тяло с размер на Марс и ранната Земя. С течение на времето Луната се отделя от облака от материал, взривен в земната орбита. Новородената Луна е била покрита в магмен океан, който образува различни видове скали, докато изстива.

„Тези скали са записали първичната информация за образуването на Луната и все още могат да бъдат открити днес на лунната повърхност“, казва д-р Максуел Тийменс, изследовател от университета в Кьолн и водещ автор на изследването.

Д-р Питър Спрунг, съавтор на изследването, добавя: „Такива наблюдения вече не са възможни на Земята, тъй като нашата планета е била геологично активна във времето. По този начин Луната предоставя уникална възможност за изучаване на планетарната еволюция. „

Учените от Кьолн използват връзката между редките елементи хафний, уран и волфрам като сонда, за да разберат количеството на топене, възникнало при генерирането на базалтите, т.е. черните участъци на лунната повърхност. Благодарение на безпрецедентната точност на измерване, проучването би могло да идентифицира различни тенденции сред различните скални групи, което позволява по-добро разбиране на поведението на тези ключови редки елементи.

Изучаването на хафний и волфрам на Луната е особено важно, защото представляват естествен радиоактивен часовник на изотопа хафний-182, разпадащ се във волфрам-182. Този радиоактивен разпад е продължил само през първите 70 милиона години на Слънчевата система. Чрез комбиниране на информацията за хафния и волфрама, измерена в пробите от Аполо, с информация от лабораторни експерименти, проучването установява, че Луната вече е започнала да се втвърдява още на 50 милиона години след формирането на Слънчевата система. „Тази информация за възрастта означава, че преди това време е трябвало да се случи всяко гигантско въздействие, което отговаря на това, кога се е образувала Луната“, добавя проф. Д-р Карстен Мюнкер от Института по геология и минералогия на университета в Кьолн.

Максуел Тийменс заключава: „Първите стъпки на човечеството в друг свят преди точно 50 години доставиха проби, които ни дават възможност да разберем времето на образуване и следващата еволюция на Луната. Тъй като образуването на Луната е било последното голямо планетарно събитие след формирането на Земята, възрастта на Луната осигурява информация и за минималната възраст на Земята“, пояснява ученият.