Прекалено странна е тази история. НАСА поставя при хлебарки някои от ценните си лунни скални проби донесени от Apollo 11. След това ги поставя в аквариуми. И за капак инжектира мишки с този разтвор. Да, всичко това е вярно.
НАСА все още разполага с по-голямата част от лунните скали, които екипажът на Аполо 11 донесе у дома, но малка част от богатството на астронавтите беше използвана за малко известен, но жизненоважен набор от експерименти, които гарантираха, че лунните проби са безопасни за съхраняване тук на Земята.
Учените бяха почти сигурни, че на Луната не живеят потенциално опасни микроби, но не можеха да бъдат абсолютно сигурни. И докато извличането на лунни скали е невероятен дар за науката, съхранението им на Земята можеше да е доста опасно, ако тези скали се окажеха заразени с някакви застрашаващи земния живот микроби.
Така че за да провери всичко това, НАСА съставя програма за тестове.
„Трябваше да докажем, че няма да замърсяваме не само човешки същества, но и нямаше да поставим в опасност риби, птици, животни и растения и всичко друго за което се досетите“, обяснява през 1999 г. Чарлз Бери, който отговаря за медицинските операции по време на програмата Аполо. „Трябваше да докажем, че няма да повлияем на биосферата на Земята. Затова трябваше да разработим невероятна програма, която беше изпълнена.“
Самите астронавти бяха поставени в карантина след завръщането си на Земята, където бяха изолирани от всички, освен 20 човека, в продължение на три седмици, от момента, в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин напуснаха Луната. Споменатата колекция от мишки също се сдоби със слава, докато астронавтите бяха в карантина: Мишките бяха инжектирани с лунен материал и бяха наблюдавани точно като екипажа.
„Астронавтите винаги искаха да знаят как се справят гризачите“, си спомня Джудит Хейс, началник на отдел за биомедицински изследвания и науки за околната среда на НАСА, която е работила в сградата, в която някога се е помещавало карантинното съоръжение и която е разговаряла с учени, които придружават астронавтите по време на карантината.
„Ако гризачите се справяха добре, тогава те вероятно ще бъдат освободени навреме, ако гризачите не бяха добре, астронавтите вероятно биха били изследвани много по-внимателно и по-дълго.“
Но потвърждаването, че хората и мишките биха оцелели при случайна среща с лунни микроби не е достатъчно и запазването на целия земен живот е доста по-сложно. Един документ на НАСА се отнася до опитите да се установят процедурите в този случай, който ги определя като навигация в „море от невежество“ и подчертава, че авторите не могат да предскажат колко лунна скала ще бъде нужна за очертаните от тях тестове.
Първо, НАСА избира видовете животински представители, които ще използва. В допълнение към мишките, агенцията и нейните партньори са избрали и други представителни животински видове: японски пъдпъдък за представяне на птиците, няколко вида риби, кафяви скариди и стриди, немски хлебарки, домашни мушици и други.
След това, агенцията се включва в експеримента с 22 килограма лунен материал. Учените смилат всичко на прах, половината от който пекат, за да стерилизират, а половината от реголита оставят за сравнение както си е бил. Предписанието варира малко в зависимост от вида на животните: мишките и пъдпъдъците получават лунната проба като инжекция, за насекомите пробата се смесва с храната им, а за водните животни добавят лунен прах към водата, в която живеят.
НАСА наблюдава менажерията един месец. Немските хлебарки, които са били хранени с лунен прах – верни на репутацията си – процъфтяват въпреки екзотичната диета. И всички други животни се справят добре, с едно невероятно изключение: дали в лунна вода или не, много от стридите умират, като учените предполагат, че това е станало защото са ги тествали по време на сезона на чифтосване.
„Резултатите от тези тестове не предоставиха информация, която да показва, че лунните проби, върнати от мисията Аполо 11, съдържат агенти, опасни за живота на Земята“, заключават учените.
В допълнение към тестването на животни, НАСА работи и с американското министерство на земеделието (USDA), за да тества растенията за евентуални нежелани реакции към лунен материал, за всеки случай. Тези експерименти включват отглеждане на семена в лунна почва и тестване не само на домати, но и на тютюн, зеле и др. растения. Някои от тях всъщност са се развивали по-добре в реголита, отколкото в пясъка, който учените използват за сравнение.
Подобни експерименти бяха проведени и след Аполо 12 и 14, като са били тествани общо 15 различни животински вида, според документ на НАСА. По време на тестовете за животни и растения, НАСА също култивира проби в епруветки, за да търси микроорганизми, които биха се развили.
„Те не откриха микробен растеж в лунните проби и нямаха микроорганизми, които поне първоначално биха били причислени към някакъв извънземен или лунен източник. И екипажът нямаше признаци на инфекциозно заболяване, и всички гризачи оцеляха на тестовете, така че всички се справиха добре „, си спомня Хейс.
Накрая в НАСА са уверени, че лунният реголит е безобиден. След Аполо 14, през 1971 г., агенцията спира тестване на животни и прекратява строгите карантинни процедури за връщането на астронавтите от Луната. Също така спира карантирането на лаборанти и техници, работещи с лунни проби, които може да са влезли в контакт с лунните скали.
„Планетарните учени бяха недоволни от количеството материал, което те разглеждаха като пропиляно при тези експерименти и от степента, в която карантината намалява фокуса върху планетарните изследвания“, според доклад на НАСА.
