Луната лети през атмосферата на Земята: Какво е геокорона?
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:20
Лекият слой от водородни атоми, наречен геокорона, разделя атмосферата на Земята от космоса. Нови анализи установиха, че геокороната се простира далеч отвъд Земята – много по-далеч, отколкото се смяташе доскоро.
Според данните събрани от програма на НАСА и Слънчевата и хелиосферната обсерватория (SOHO) на Европейската космическа агенция, която стартира през 1995 г. за изследване на Слънцето, този газообразен слой се простира до 630 000 км от Земята, което е около 50 пъти диаметъра на Земята и почти два пъти разстоянието до Луната.
„Луната лети през атмосферата на Земята“, казва Игор Балюкин от руския Институт за космически изследвания, водещ автор на доклада, представящ резултатите.
„Ние не бяхме наясно с това, докато не прегледахме наблюденията, направени преди повече от две десетилетия от космическия кораб на програмата SOHO.“
Когато нашата атмосфера се слива с космическото пространство, има облак от водородни атоми, наречен геокорона. SWAN, един от инструментите на космическия кораб, използва чувствителните си сензори, за да проследи водородния подпис и точно да установи докъде се простират покрайнините на тази геокорона.
Известно е, че планетите със следи от водород в атмосферата имат много по-голям шанс да съдържат вода на повърхността.
„Това е особено интересно, когато се търсят планети с потенциални резервоари с вода извън нашата Слънчева система“, обяснява Жан-Луп Берто, съавтор на доклада на новото изследване и бивш главен изследовател в ESA, в официално съобщение за пресата.
За съжаление, тези допълнителни водородни атоми няма да бъдат особено полезни за бъдещи мисии на Луната.
„На Земята ще го наречем вакуум, така че този допълнителен източник на водород не е достатъчно значим, за да улесни изследването на космоса“, каза Игор Балюкин.
Но те биха могли да направят бъдещите астрономически наблюдения по-точни, като позволят на астрономите да вземат предвид водородните атоми и свързаните с тях ултравиолетови дължини на вълните.
Откритието представлява голяма победа за екипа на SOHO.
„Това откритие подчертава стойността на данните, събрани преди повече от 20 години и изключителното представяне на SOHO,“ каза Бернхард Флек, учен от ESA.
