Луната се свива и тресе, казва проучване на НАСА

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

През последното десетилетие учените са установили, че вътрешността на Луната се охлажда и това води до свиване на земния спътник подобно на стафида. Това прави повърхността на Луната по-неравна, изпъкнала и с издигащи се скали над нея.

Сега нов анализ, използващ данни от мисиите на НАСА, подсказва, че Луната все още се свива и днес. Тя преживява лунни вълни, подобни на разрушителните земетресения на нашата планета.

Учените сравняват този процес с начина, по който гроздето постепенно се набръчква, добавяйки нови дълбоки линии, докато се охлажда и свива. Но за разлика от кожата на гроздето, кората около Луната не може да се разтегне защото е крехка, което води до разпадането й, когато се случи свиване.

Това става, когато лунната кора се движи наоколо, и една част от нея се избутва над друга. При това движение се образуват необичайно изглеждащи скали, които могат да се видят от повърхността, високи и дълги много километри.

Новото изследване стана възможно благодарение на създаването на алгоритъм, който обработва сеизмични данни, натрупани през 60-те и 70-те години. Този алгоритъм помогна да се хвърли нова светлина върху лунните трусове, включително да се даде възможност за по-добро разбиране откъде идват те.

Данните за местоположението на трусовете са били взети от проучване от 2010 г., в което са използвани снимки от Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА.

Анализът на образите показва, че най-малко осем от забелязаните свивания на лунната повърхност идват от движение на плочи под повърхността на Луната, а не от удари на астероиди или други обекти. Това помага да се потвърди, че Луната все още изпитва истинска тектонична активност, се казва в статия, публикувана в Nature Geoscience.

Инструментите, оставени на Луната от астронавтите на Аполо в миналото, са завършили работата си още през 1977 г. Но учените смятат, че това разтърсване и свиване на лунната повърхност все още се случва и днес, а изображенията показват доказателства за скорошни движения, като например водопади от камъни и свлачища, които изглежда са паднали наскоро.

„Открихме, че редица трусове на Луната, записани в данните на Аполо, са се случили много близо до местата на които са отчетени нови трусове“, заявява в изявление Никълъс Шмер, доцент по геология в Университета на Мериленд.

„Вероятно е сеизмичната дейност там да продължава да е активна и днес. Често не се вижда активна тектоника другаде освен на Земята, така че е много вълнуващо да откриете, че тези свивания на кората все още могат да предизвикват лунни трусове.“

Сеизмичните данни учените са взели от инструменти, които астронавтите от мисиите на Аполо са оставили на повърхността на Луната. В крайна сметка те събират 28 различни, плитки лунни сеизмични вълни, записани от мисиите на Аполо между 1969 и 1977 година.

От тези (луно)тресения, осем са били близо до новите свивания, които може да се видят в изображенията от повърхността на Луната изпратени от Lunar Reconnaissance Orbiter. Това кара учените да заключат, че двете явления са свързани.

И още нещо, повечето от трусовете се случват, когато Луната се намира в точката на своята орбита, която е най-отдалечена от Земята. Това става, защото стресът от земната гравитация разрушава лунната кора.

„Смятаме, че е много вероятно тези осем труса на Луната да са били предизвикани, тъй като стресът се е засилил, когато лунната кора е била компресирана от глобални контракции и приливни сили, което показва, че сеизмометрите на Аполо са регистрирали свиващата се Луна и Луната все още е тектонично активна.“ каза Томас Уотърс, водещ автор на научната статия и старши учен в Центъра за изследване на Земята и планетите към Smithsonian Institution във Вашингтон.

Учените сега се надяват нови мисии да се върнат на Луната и да научат повече за това, което се случва с нея.

„За мен тези изводи подчертават, че трябва да се върнем на Луната“, казва Шмер. „Научихме много от мисиите на Аполо, но те наистина се занимаваха само с повърхността. С по-широка мрежа от съвременни сеизмометри можем да направим огромни крачки в разбирането за геологията на Луната. Това дава някои много обещаващи възможности за науката при бъдеща мисия на Луната“.

Тагове:
Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори