Лунатиците понякога помнят какво са правили

Някои представи за сомнамбулизма не съответстват на реалността: сомнамбулите помнят много от нещата, с които са се занимавали по време на сън, постъпките им имат своя логика, а самият сомнамбулизъм предизвиква в човека почти клинична сънливост по време на бодърстване.

Професор Антонио Задра и колегите му от Монреалския университет са анализирали изследвания върху сомнамбулизма, правени през последните 15 години, и са стигнали до извода, че някои представи за това разстройство на съня са митове.

Например смята се, че от сомнамбулизъм страдат само децата между 6 и 12 години, а случаите, когато това разстройство се появява при възрастни, са редки изключения. Тоест развитието на мозъка в периода но половото съзряване сякаш избавя човека от ходенето насън. Оказва се, че това не е съвсем вярно – с възрастта вероятността от появата на сомнамбулизъм наистина спада, но в 25% от случаите човек продължава да ходи насън и след като е загърбил пубертета. Изчезването на сомнамбулизма при възрастните се свързва от изследователите с това, че с възрастта се съкращава делът на дълбокия бавновълнов сън, по време на който човек тръгва да се разхожда наоколо.

Сомнамбулизмът и при децата, и при възрастните има еднакви признаци – част от мозъка спи, а друга бодърства. Бодърстващата част затваря врати, мие ръце, качва се или слиза по стълби, очите са отворени и човекът дори може да разпознава хора. Но самосъзнанието е изменено, а реакциите на околната среда са необичайни и нелогични. Изобщо авторите на изследването смятат, че частичният сън, когато мозъкът не заспива напълно, всъщност е същината на сомнамбулизма.

Това позволява да се обясни и частичната амнезия на сомнамбула – човекът наистина не помни това, което е правил през нощта, но нещичко все пак остава в паметта му. Някои може да си спомнят дори това, което са мислили и чувствали в онзи момент, макар че такова подобрение на паметта при сомнамбула отново настъпва с възрастта. И това силно се разминава с общоприетата представа, според която сомнамбулите не помнят никога и нищо от нощните си походи.

Изследователите не са съгласни и с това, че всичко действие от сомнамбулите се прави автоматично. Тоест по време на своето така да се каже напълно несъзнателно блуждаене човек много добре разбира причините и следствията от своите постъпки и след това може да обясни защо е направил това, а не друго. Обичайната логика в постъпките му може и да не работи, но действията и мислите на сомнамбула все пак имат собствена причинно-следствена връзка.

Например човек насън става, взема кучето, което спи до него, отива в банята и пуска кучето във водата. Постъпката изглежда безсмислена, но след това все пак се намира обяснение: сомнамбулът е смятал, че кучето гори. Тоест, както виждаме, има логика. При това епизодите на сомнамбулизма в повечето случаи са много кратки, така че човек не успява да навреди на себе си или околните. (Макар че има и изключения – един човек насън се качил на колата си и помел двама пешеходци).

Още една разпространена заблуда се състои в това, че сомнамбулизмът не е свързан с това как се чувства човек по време на бодърстване. Всъщност около половината от сомнамбулите чувстват през деня силна сънливост. По-младите могат успешно да я прикриват, но в специални тестове реакцията им се оказва доста по-бавна, отколкото при тези, които не страдат от сомнамбулизъм.

Колкото до механизмите и причините за сомнамбулизма, то авторите смятат, че причината не е толкова в трудности в прехода от бодърстване към сън, колкото в особената структура на самия сън. Бавновълновият сън при сомнамбула се състои от кратки (3–10 секунди) епизоди на повишена активност. От това спада възстановителната функция на съня и затова на страдащите от сомнамбулизъм им се спи през деня.

И тук обаче не минава без генетична предразположеност – в 80% от случаите, когато човек ходи насън, в семейството му има богата история на сомнамбулизъм. Вярно – обикновено гените на сомнамбулизма не се активират сами и за това им е необходим стрес или например хронично недоспиване.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Lancet Neurology.

Източник: Монреалски университет