„Вода, ти нямаш ни вкус, ни цвят, нито мирис, човек не може да те опише, само те вкусва, без да те проумява. Ти не си необходимост за живота: ти си самият живот. Ти ни преизпълваш с удоволствие, което не се обяснява чрез чувствата. С тебе влизат в нас всички сили, от които сме се отказали. Чрез твоята милост в нас бликват всички пресъхнали извори на сърцата ни.”
„Земя на хората”,
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Безспорно водата е най-скъпоценното съкровище на Земята. Около 71% от повърхността на Земята са заети от вода, а 75% от прясната вода се намират в замразено състояние в ледниците и полярните шапки, 24% са под земята във вид на подпочвени води, 0,5% се намират в почвата във вид на влага.
Водата е енергия за живот, тя създава и дарява живот. Ако се придържаме към теорията, че водата е с извънземен произход и е „дошла“ на Земята от Космоса, то всичко живо, включително и човекът, е чуждеродно спрямо нашата планета.
Преди 4,54 млрд. години Земята е подлагана на метеоритни бомбардировки. Космическите тела са носили азотни бази и молекули, необходими за образуването на ДНК или белтъци. При сблъсъка със Земята извънземните елементи са влизали в ролята на материал в процеса на еволюция.
Учените са изяснили, че молекулярният йон на въглерода H3+ се явява основната молекула на Вселената, благодарение на която е станало възможно формирането на звездите.
Голяма част от Вселената се състои от водород в различни форми, но H3+ е най-разпространен в междузвездното пространство. Това е една от най-важните молекули, която е играла ключова роля в охлаждането на първите звезди и се явява предшественик на много видове химични реакции, включително съединения, необходими за живот – като водата или въглерода.
Напускайки Открития космос, „древната“ вода е донесла със себе си програма, необходима за развитието на живота на Земята. Преди около 420 млн. години, благодарение на кислорода и озоновия слой, животът е направил първи крачки от водата към сушата. Силата, която е създала живота и е позволила на живота да еволюира, е била водата.
Терминът „структурирана вода“, тоест вода с подредена структура, е въведен сравнително отдавна и е свързан с клъстерния модел на строежа на водата.
Водните молекули имат много проста химична/физична структура – двата водородни атома се намират под ъгъл 104,7° спрямо кислородния атом. Молекулата на водата представлява малък дипол, съдържащ положителен и отрицателен заряд на полюсите. Тъй като масата и зарядът на кислородното ядро са по-големи, отколкото на водорода, то електронният облак се концентрира около кислородното ядро, а ядрата на водорода се „оголват“. По такъв начин електронният облак има нееднородна плътност.
Около водородните ядра има недостиг на електронна плътност, а на противоположната страна на молекулата, около кислородното ядро, се наблюдава излишък от електронна плътност. Именно такава структура определя полярността на водната молекула. Ако съединим с прави линии епицентровете на положителните и отрицателните заряди, се получава обемна геометрична фигура – правилен тетраедър.
Анализ на частици цирконий в древни минерали е потвърдил изчисленията на учените за възникването на вода на Земята преди около 4,4 млрд. години.
Изучаването на водата е изследване на законите на Вселената. И няма по-загадъчно вещество от Н2О – химично съединение между два атома водород и един кислород. На молекулярно ниво водата притежава памет, тя има свойството да запомня, да съхранява и предава информация за веществата, разтваряни някога в нея.
Вселената се намира в състояние на вибрация, всичко се колебае със своя собствена честота. „Битието се определя от вибрациите“ е основополагащ принцип на Вселената. Почти всичко в природата изпуска вибрации с определени, постоянни честоти. Квантовата механика потвърждава, че материята – това са вибрации. Всичко се намира във вечно движение и колебание (вибрации), а това значи, че всичко ражда звук.
Събитията, които се случват през човешкия живот, намират своето отражение във водата. И отделният човек, и цялото ни общество създават един огромен „океан от събития“. Хората са единствените същества, които притежават потенциална възможност да резонират с всички останали създания и предмети, намиращи се в природата.
Всеки човек вибрира със своя собствена, уникална честота, всеки притежава „сензорни способности“ и може да улавя вибрациите на другите. Ние можем да отдаваме нашата енергия и да получаваме енергия в замяна.
Водата записва информацията, а след това, извършвайки кръговрат на планетата Земя, тази информация се разпределя. Кристалната структура на водата се състои от клъстери (голяма група молекули). Напрегнатата плътна структура на клъстерите е оптимална за продължително съхранение на информация.
Съвременен клатратно-фрактален модел на водата.
Клъстерите водни молекули са най-малките и нестабилни самоорганизиращи се системи в природата. Измененията, настъпващи в клъстерите на водата в резултат на въздействие отвън, могат да бъдат относително устойчиви във времето. Колкото повече е заложената в клъстера информация за физическия или химическия фактор на въздействие, толкова повече време се съхранява тя.
Благодарение на наличието на водородни връзки всяка молекула вода образува водородна връзка с 4-те съседни молекули, оформяйки ажурна решетка в молекулата на леда. Но в течно състояние водата е неподредена – тези водородни връзки са спонтанни, кратко живеещи, бързо се разкъсват и се образуват отново. Всичко това води до нееднородности в структурата на водата.
Сега вече е доказано, че особеностите на физическите свойства на водата и многобройните краткоживеещи водородни връзки между съседните атоми водород и кислород във водната молекула създават благоприятни възможности за образуване на структури-асоциати (клъстери), възприемащи, съхраняващи и предаващи най-различна информация.
Изследванията на д-р Масару Емото показват, че водата е способна на попива, съхранява и предава човешките мисли и емоции. Според Емото водните молекули, обединени в клъстери, встъпват като своеобразни „клетки“ на паметта, наречени информационни панели.
В една молекула може да има до 440 „панела“, които образуват нещо като аналог на компютърната памет. В тези клетки водата записва информация и може да я съхранява дълго време (ако водата не се подлага на различни въздействия).
Масару Емото е успял да визуализира разположението на молекулите вода в клъстерите чрез замразяване на вода и различни видове въздействия. Кристалите на замръзналата вода се построяват по определен начин. Ледът „помни“ предисторията на течната фаза, подложена на въздействие.
Качеството на записаната информация може да се види в кристалите. Тяхната форма зависи от емоционалната окраска на възприетата информация. Колкото по-позитивни или по-хармонични са мислите – мелодиите, толкова по-високо е нивото на симетрия и реда в кристалите. Думите и мислите са способни да изменят водата. Чувствата и вибрациите оказват влияние на образуването на кристалите лед.
Тетраедърът на водата. При всяка от водните молекули в простите тетраедри се съхранява способност за образуване на водородни връзки. Поради това простите тетраедри могат да се обединяват помежду си с върхове, ръбове или страни, образувайки различни клъстери със сложна структура, например във формата на додекаедър.
Произнасяйки думи, ние получаваме способност да променяме света. Под влиянието на мислите и думите водата се променя мигновено.
В природата съществуват 10% болестотворни микроорганизми и 10% полезни, останалите 80% могат да променят свойствата си от полезни до вредни. Емото смята, че приблизително същата пропорция съществува и в човешкото общество.
Негативните думи и фрази формират големи клъстери или изобщо не образуват, а положителните и красиви думи и фрази създават малки, напрегнати клъстери. По-малките клъстери по-дълго съхраняват паметта на водата. Ако има прекалено големи промеждутъци между клъстерите, друга информация може лесно да проникне в тази участъци и да разруши тяхната цялост, изтривайки информацията.
Тогава могат да проникнат микроорганизми. Напрегнатата плътна структура на клъстерите е оптимална за продължително съхранение на информацията.
В лабораторията на Емото са проведени много експерименти с цел да се намери думата, която най-силно очиства водата, и в резултат станало ясно, че това не е една дума, а съчетание от две: любов и благодарност.
Водата се структурира, тоест придобива специална подредена структура, при въздействието на множество структуриращи фактори, например при замразяване и топене (смята се, че в такава вода се съхраняват „ледени“ клъстери), въздействие на постоянно магнитно или електромагнитно поле, при поляризация на водните молекули и т.н.
Сред факторите, водещи до изменение на структурата и свойствата на водата, се отнасят различните лъчения и полета (електрическо, магнитно, гравитационно, както и свързани с биоенергийното въздействие на човека), механични въздействия (разбъркване с различна интензивност, разтърсване, течение в различни режими и т.н.), а също всевъзможните им съчетания. Такава структурирана вода става активна и носи нови свойства.
Изследователите
Масару Емото. Японският изследовател е успял да разработи начин за оценка на качествата на водата по кристалната структура, както и начин за активно въздействие отвън.
В замразени проби вода под микроскоп са открити невероятни различия в кристалната структура, причина за която са били химични замърсители и външни фактори.
Емото за първи път доказва, че водата е способна да натрупва информация.
Д-р Лий Лоренцен. Провеждал експерименти с биорезонансни методи и открил, че в структурата на макромолекулите може да се съхранява информация.
Д-р С. В. Зенин. През 1999 г. този руски изследовател на водата е защитил в Института за медикобиологични проблеми на РАН докторска дисертация, посветена на паметта на водата. Това изследване се явява съществен етап в придвижването на въпросното направление за изследвания, чиято сложност се усилва от това, че се явява кръстоска от три науки – физика, химия и биология.
Въз основа на данни, получени чрез рефрактометрия, високоефективна течността хроматография и протонен магнитен резонанс е построен и доказан геометричният модел на основното структурно образувание от водните молекули (структурирана вода), а след това е получено изображение с помощта на контрастен фазов микроскоп на тези структури.
Структурната единица на разтопената вода е клъстерът, състоящ се от клатрати, чиято природа е обусловена от Кулонови сили. В структурата на клъстерите е кодирана информация за взаимодействията с водните молекули.
Учените от лабораторията на Зенин са изследвали въздействието на хората върху свойствата на водата. Контролът се провеждал както по изменението на физическите параметри, на първо място по изменението на електропроводимостта на водата, така и с помощта на тестови микроорганизми.
Изследванията показали, че чувствителността на информационната система на водата се оказала толкова висока, че е способна да усеща влиянието не само на едни или други полеви въздействия, но и на формите на околните предмети, въздействието на човешките емоции и мисли.
Д-р Емото също допълва, че всичко съществуващо има вибрация, написаните думи също имат вибрация. Ако нарисувате кръг, се създава вибрация на кръг. Рисунката на кръст създава вибрация на кръст. Ако напишете „любов“, този надпис създава вибрация на любов. Водата може да бъде заредена с тази вибрация.
Водата се явява източник на свръхслабо и слабо променливо електромагнитно излъчване. Най-малко хаотично електромагнитно излъчване създава структурираната вода. В такъв случай може да възникне индукция на съответното електромагнитно поле, изменящо структурно-информационните характеристики на биологичните обекти с последващо прехвърляне на заряда по веригата диполи на водните молекули.
Преносителите на информация могат да бъдат физически полета с най-различна природа. Установена е възможността за информационно взаимодействие на структурата на водата с обекти с различна природа с помощта на електромагнитни, акустични и други полета.
Водата реагира на мислите и емоциите на хората, на събитията, случващи се с населението.
Кристалите, образувани от току-що получена дестилирана вода, имат проста форма на добре известните шестоъгълни снежинки.
Натрупването на информация променя техния строеж, усложнявайки и повишавайки тяхната красота, ако информацията е положителна, и изкривявайки и дори разрушавайки първоначалните форми, ако информацията е отрицателна или обидна.
Всеки от нас въздейства на околния свят и си взаимодейства с него.
Обикновено не си даваме сметка какво влияние оказваме на всичко наоколо дори само с мислите си.
Но ние въздействаме не само върху водата и околния свят, а и върху самите себе си – чрез думите, които използваме, убежденията и мисловните модели, които сме си насадили.
Така творим собствената си реалност.
