Магнетар се върти до черната дупка в Млечния път

Миналата година около свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на нашата галактика е забелязан газовият облак G 2. Тъй като такива обекти по-скоро трябва да се приближават на разстояние, двеста пъти по-голямо от дистанцията от нашата планета до Слънцето, изригване от този район привлякло вниманието на астрономите.

Нима черната дупка вече е започнала да поглъща газовия облак, да го нагрява и да го кара да излъчва в рентгеновия диапазон? По-детайлни наблюдения, проведени с космическите телескопи NuSTAR и „Чандра”, не открили следи от разрушаването на облака от черната дупка. Според предишни изчисления такова произшествие със съпътстващо нагряване трябвало да започне едва през септември тази година.

И все пак телескопите и астрономите не се трудили напразно. На 26 април NuSTAR открил, че рентгеновият сигнал се повтаря на всеки 3,76 секунди. А на 29 април „Чандра” локализирал на 0,38 светлинни години от черната дупка доста необичаен обект.

Това, което открили телескопите, се нарича магнетар – неутронна звезда (звезда в края на своята еволюция) с изключително силно магнитно поле. Повечето свойства на магнетарите са близки до тези на неутронните звезди – грахово зърно от тяхното вещество тежи 100 млн. тона и при диаметър, хиляди пъти по-малък от този на Слънцето, те не му отстъпват по маса. Едновременно с това магнетарите не се отличават с толкова бързо въртене (един оборот за 1–10 секунди), а магнитното им поле във взаимодействие с други фактори поражда периодично излъчване в рентгеновия и дори в гама-диапазона.

Магнетарите са редки, а недалеч от Земята те са съвсем малко. Времето на съществуването на силното им магнитно поле не надвишава 10 000 години.

В ядрото на нашата галактика магнетарите са общо 13, а с новия са 14. В цялата останала галактика астрономите познават не повече от десет такива обекта. Необикновеното на въпросния екземпляр, получил името SGR J1745-2900, е това, че той е разположен редом с геометричния център на Млечния път. Той е толкова близък до Стрелец А*, че мощните гравитационни полета на двата обекта пораждат в този регион цяла редица интересни процеси, свързани с действието на теорията на относителността.

Според общата теория на относителността в условията на толкова силно гравитационно въздействие времето трябва да тече много по-бавно, отколкото в района на Земята.