Знаете ли, че земният живот със значителна вероятност може да е възникнал по-скоро на Марс, отколкото на Земята.
Разбираме, искате подробности – доколко опасно е било пътешествието на „живота” от една планета на друга върху метеорит? Изглежда, сме готови да отговорим на този въпрос.
Някои неща в историята на ранната Земя изглеждат странно. Ето, да речем рибозата, без която са немислими рибонуклеиновите киселини, включително тези, които се смятат за основа на живота… Ако се опитате да съберете рибоза от компоненти, достъпни на друга Земя, то ще получите само мръсотия от органични молекули, неразтворими във вода. Рибозата обаче е разтворима.
Но за да я получите от същите компоненти, ще ви се наложи да добавите сол на борната киселина или молибденови оксиди. Те са присъствали на Марс, но на нашата планета преди милиарди години не можело да се намерят – или поне на нейната повърхност.
Самите названия на първоначалните геоложки епохи на Земята и Марс красноречиво говорят каква е била обстановката тогава. Хадеят води името си от Хадес, Царството на мъртвите. Ноевата епоха на Марс, напротив, затова се нарича Ноева, защото, както се смята, в този период на повърхността на Червената планета имало вода (макар и не толкова много, както на нашата родина).
Джоузеф Киршвинк от Калифорнийския технологичен университет подчертава: такива минерали по принцип може да се формират само в пустинни, сухи условия. Но ранната Земя, според нашите представи, била доста влажно място.
Метеоритите с марсиански произход, по-стари от определена възраст, показват, че някога Марс имал по-силно магнитно поле. Ученият свързва това с възможността за съществуване на сериозен озонов слой там. Отчитайки височината на марсианските вулкани, слоят може да окислява редица повърхностни материали, които при ерозионни процеси попадали в ниско разположените области, където можел да започне процес на катализа, а той на свой ред да пусне образуването на рибоза.
Добре, да предположим, че животът все пак е възникнал на Марс. Какво ще се случи с него при „междупланетни прелети”? Механизмът на последните е очевиден – и досега астероиди падат на Земята. Ами ако тези парчета изпитват страшно натоварване и нагряване?
Ако си спомняте, ударни изпитания са показали, че сблъсък със скорост до 7 км/сек с микроскопични водорасли издържа и немалка част след това е жива и здрава.
Как стои въпросът с неизбежното нагряване? Атмосферата на Земята е плътна и влизащият в нея марсиански метеорит би трябвало да се разтопи.
Екип изследователи под ръководството на Киршвинк провел такъв експеримент. Били взети фрагменти от метеорит с марсиански произход, съдържащи магнитни материали. Те били нагрети и станало ясно, че при 40°C магнитната им ориентация започва да се губи. Според учените това свидетелства, че по целия път от Марс към Земята нашите хипотетични първопредци не са подлагани на нагряване над тази точка, далечна от температурата, при която загиват термофилните бактерии.
Как може да се е случило това? Моделиране, направено след тези опити, показва, че ако голям метеорит или астероид се е врязал в Марс, то той може веднага да е пробил кората, без да успее да инициира процес на взривно изпарение на околните материали.
Тъй като втора космическа скорост за Марс е три пъти по-ниска от земната, подземният взрив може да е повдигнал отломъчен материал в Космоса без силно нагряване или въздействие на мощна ударна вълна.
Моделът показал, че повдигнатият по такъв начин материал може да е започнал да постъпва на Земята девет месеца след удара на астероида в Марс.
Прекрасно! Но как не са прегрели при попадане на Земята? Тайната може да се крие в… аблационния топлинен щит, смята Киршвинк. Горните слоеве на метеорита са се разтопили при влизане в атмосферата и след това във вид на капки са отнесени от повърхността на падащото тяло, снижавайки по този начин нагряването. Много подобен начин да се защитават от прегряване имат например корабите на SpaceX, така че методът може да се смята за напълно надежден и изпитан.
И все пак това е само предположение, нали така? Джоузеф Киршвинк, разбира се, ще се съгласи с вас и ще отбележи, че е необходимо да се търсят доказателства. Освен това той смята, че частично вече ги е открил.
Много земни същества, от бактерии до бозайници, имат в организма си магнетит – вещество от класа на железните оксиди, биогенно образувано в живите организми от желязо. И това вещество е доста – до 4% от сухата маса на бактерията Magnetospirillum, която е най-примитивното същество от тези, които използват магнетит за ориентация в магнитното поле на Земята.
Екипът на Киршвинк твърди, че е открил магнетит – прекалено чист, за да има земен произход – в метеорити с марсиански произход. Нормално магнетитът съдържа част от средата, в която се е формирал, докато метеоритният магнетит няма никакви следи от такъв род.
Какво смущава в тази система от доказателства? Някои от вас вероятно си спомнят 1996 г., когато специалисти на НАСА откриха в марсианския метеорит ALH 84001 въглерод, близък по изотопен състав до органичния, заедно с това нещо напомняло на бактерии, само че изключително малки, много по-малки от 400-нанометровите археобактерии, които са най-малките живи същества на нашата планета.
След това последвали години безпредметни пререкания, които се свеждали до това, че морфологията на живите същества не може да бъде ръководство за действие и че въглеродът, изотопно напомнящ създаден от живи организми, при някои условия може да се образува и извън тях.
Доказателствата на Джоузеф Киршвинк може да имат същата съдба, тъй като магнетитът далеч не е такова ясно и еднозначно свидетелство като живия марсиански организъм. Накрая предположението на учения за биогенния магнетит на Марс подразбира, че общият прародител на всичко живо е бил същество, способно да се ориентира по линиите на магнитното поле.
И на това, меко казано, е трудно да се повярва. Не е излишно да отбележим, че повечето земни бактерии, доколкото е известно на науката, нямат способност да се ориентират по магнитното поле.
Трудно е да се възприеме аргументът за магнетита като решаващ и поради това, че съвсем наскоро публикувано изследване отново засяга мъгливия въпрос за механизма, с чиято помощ най-различни живи организми произвеждат магнетит от желязо. Той както преди не е много ясен, така че не можем да рискуваме да кажем може ли нещо подобно да се случи в неживата природа и не са ли следите от магнетизъм в марсианските метеорити резултат именно от абиогенни процеси.
И все пак струва си да напомним, че опитите на Киршвинк сочат: ако на Марс е имало живот, той е можел в кратки срокове да колонизира Земята.
Но за да има пълна увереност, че именно тази планета е нашата прародина, са необходими по-сериозни доказателства. Може би следите от този ранен бактериален живот са на самата Червена планета?
Източник: Ars Technica
