Повърхността на първата планета в Слънчевата система доста се отличава от други добре изучени твърди тела, такива като Луната и Марс. Още най-ранните изображения на Меркурий показват, че той е покрит с относително гладки равнини с неясен произход, че двете му полукълба са относително еднородни, докато на спътника на Земята и на Червената планета полукълбата рязко се отличават едно от друго.
Симоне Марчи и колегите му от Югозападния научноизследователски институт в Боулдър, Колорадо, се опитали да решат стария въпрос: какво е формирало огромните гладки равнини на Меркурий – изригвания от ударни басейни и кратери или вулканична активност?
Като анализирали данните от сондата „Месинджър”, учените изяснили, че най-старите от видимите равнини на Меркурий не са по-древни от 4–4,1 млрд. години, а това означава, че от първите 400–500 млн. години от еволюцията на планетната повърхност не е останала и следа. Най-обширните меркуриански вулканични провинции имат възраст 3,6–3,8 млрд. години, тоест появили са се едва в късната тежка бомбардировка, когато астероидите и кометите се сипели по Земята, Луната и Марс и Меркурий.
На това и на долното изображение са показани областите от Меркурий, които са най-изпъстрени с кратери. Техният анализ позволил да се датира повърхността на планетата.
© John Hopkins APL
За да установят този факт, авторите използвали информация за сравнителните размери на лунните кратери и датирането на породите, донесени от „Аполо” от лунната повърхност. Количеството и пространственото разпределение на големите ударни басейни на Меркурий показало, че по възраст те не са по-стари от тежката бомбардировка.
© John Hopkins APL
Изследователите смятат, че тъй като Меркурий има сравнително тънка кора (83% от неговата вътрешност заема ядрото), астероидите лесно са я пробили и са провокирали вулканична активност с титаничен мащаб, напълно разрушила повърхността на планетата.
Именно поради глобалния характер на тогавашния вулканизъм различните полукълба на Меркурий са изпитвали едни и същи процеси и ситуацията на Марс/Луната (където на повърхността повече са влияли ударните процеси и по-малко – вулканизмът, поради което полукълбата изглеждат по-разнообразно) тук е била невъзможна.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Nature.
Източник: Southwest Research Institute
