Променливите звезди цефеиди, помогнали на астрономите да извършат невероятно откритие – благодарение на тях те открили „галактика Х“, невидим спътник на Млечния път, голяма част от масата на която може да се дължи на тъмна материя.
Откритието на астрономите е публикувано в Astrophysical Journal Letters.
„Тези звезди не може да са част от нашата галактика, тъй като нейният диск се простира на около 48 000 светлинни години. Тези млади звезди по-скоро се явяват следи от галактика, чието съществуване сме предсказали доста отдавна“, разказва Суканя Чакрабарти от Технологичния институт в Рочестър (САЩ).
Чакрабарти и колегите ѝ успели да открият загадъчната „галактика Х“, за съществуването на която те започнали да подозират още през 2009 година благодарение на европейския телескоп VISTA.
Тъмната енергия е редом до нас
Физици от Мичиганския университет предложиха да търсим следи от тъмна енергия редом до галактиките джуджета, и се опитаха да обяснят причината, поради която около Млечния път се въртят подобни галактики.
Тъмната енергия, както се смята, действа в космологични мащаби, така че влиянието ѝ върху събития с галактични размери може да се пренебрегне.
Американските физици в работата си се опитали да докажат, че това невинаги е така. За тази цел те изчислили критичното разстояние от центъра на галактиката, на което може да стане забележимо влиянието на тъмната енергия. Оказва се, че това разстояние може да е сравнимо с размерите на самата галактика.
За нашата галактика – Млечния път, която има диаметър около сто хиляди светлинни години, критичният радиус е равен на 1,6 млн. светлинни години. Това по-конкретно може да помогне да се обясни защо около Млечния път има доста по-малко галактики джуджета, отколкото предсказват компютърните моделирания.
За галактиките джуджета, които са десетки пъти по-леки от Млечния път и се простират на няколкостотин светлинни години, величината на критичния радиус е значително по-малка.
Това позволява на астрономите да смятат, че на такива разстояния от центъра на галактиките джуджета може да се забележи влиянието на тъмната енергия върху забавянето на въртенето на газовите облаци около тях.
Работата на изследователите е достъпна на сайта arXiv.org.
Телескопът е способен да наблюдава галактиката и близкото ѝ обкръжение в инфрачервения диапазон, където светлината не е възпрепятствана от космическия прах и облаците газ.
Астрономи от Европа и други ъгълчета от света използват телескопа VISTA, който работи в оптичния и инфрачервения диапазон, за наблюдения на центъра на Млечния път в рамките на програмата по картографиране VVV, стартирала през 2010 година.
Един от най-големите приоритети на този проект е търсенето на звезди, чиято яркост периодично се мени. Астрономите наричат такива звезди цефеиди в чест на първия открит обект от такъв тип – Делта Цефей. Подобни „мигащи“ светила са важни за астрономите, тъй като тяхната пулсация може да се използва за изчисляване на разстоянието до далечни обекти от Космоса.
Екипът на Чакрабарти успял да открие четири цефеиди в тази област от Космоса, където се предполага, че се намира „галактиката Х“, и да изчислят разстоянието до тези „мигащи звезди“. Всички те се намират извън пределите на Млечния път, на 290 000 светлинни години от Земята.
Близкото разположение на звездите, както твърдят астрономите, позволява да се говори, че те не се явяват звезди скитници, изхвърлени от галактиката в резултат на гравитационни пертурбации, а жители на невидимата за нас „галактика Х“.
Бъдещите наблюдения с помощта на VISTA и други телескопи, както се надяват авторите, ще им позволят да открият още няколко цефеиди в „галактиката Х“, което ще помогне окончателно да се определи нейният статут, а също да се установят размерите, формата и масата ѝ.
