Хенк Джонкърс от Делфтския текнически университет е разработил система, която автоматично запълва пукнатините в бетона.
При изработка на материала като съставка се използват капсули, съдържащи бактерии и хранителни вещества.
Бактериите са неактивни, но след като в бетона се появи пукнатина, попадащата в нея вода разтваря капсулата и дава живот на бактериите. В процеса на жизнената си дейност те изработват варовик, който запълва пукнатините.
Недостатъкът на бетона, който се използва широко в строителството, е, че с времето в него се появяват пукнатини. Когато в тях попадне вода, арматурата ръждавее и конструкцията губи стабилност. През зимата замръзналата в пукнатините вода ги разширява и ускорява процеса на износване.
През 2006 година строител технолог се обърнал към микробиолога Джокърс с въпроса: не може ли да се приспособят бактерии за създаването на самовъзстановяващ се бетон. Той успял да реши тази задача за три години – а това било доста сложно. Бактерията трябва да оцелее в доста сурова среда – бетонът прилича на камък, той е сух и освен това е алкален. Бактериите трябвало някак да оцеляват в материала с години.
Джонкърс се обърнал към бацилите, които могат да съществуват и в алкална среда, а техните спори да оцеляват с десетилетия без храна и вода. Оставало само да им се подсигури захранване. Захар би намалила здравината на бетона и след дълги търсения било решено да се използва калциев лактат и да се затворят бактериите заедно с тяхната храна в капсули от биоразградима пластмаса.
Водата, попадаща в пукнатините, разтваря пластмасата и бактериите започват да се размножават, като изработват варовик. Тъй като този процес протича на местата, където са се появили пукнатини, варовикът ги запълва и предотвратява по-нататъшното разрушаване на бетона.
Това изобретение може да отвори нова страница в строителството на сгради, мостове и други съоръжения, които ще струват по-евтино, ще имат нужда от по-малко ремонти и ще служат доста по-дълго.
