Съзвездието Дева на небосклона е разположено в съседство със съзвездието Везни – единственото „неодушевено” съзвездие сред представителите на зодиакалното семейство. Девата традиционно се изобразява с сноп класове и кадуцей (жезъл) в ръцете. Кадуцеят е жезълът на Меркурий и според легендата е обвит от змии. Най-ярката звезда в съзвездието Дева е получила латинското наименование Спика (което означава житен клас). Тя се намира в лявата ръка на девата. Разположението по небесния екватор на това съзвездие се определя от такива съзвездия като Косите на Вероника, Воловар, Лъв, Чаша, Гарван, Хидра, Везни, Змия. В съзвездието е разположена точката на есенното равноденствие, въпреки че то се отбелязва, когато Слънцето астрологично влиза в знака Везни.
Със съзвездието Дева са свързани няколко мита. Първо се смятало, че това съзвездие е посветено на богинята на справедливостта Астрея. Първоначално на Земята царял Златният век, който получил своето развитие благодарение на Кронос. След като Зевс се качил на престола на Олимп, настъпил Сребърният период в историята на човечеството. Хората трябвало да заработват хляба си със собствен труд. Прометей успял да открадне огъня за тях и те му намерили приложение. Създали оръдия и настъпил Медният век. Железният период донесъл войни и разрушения. Точно тогава боговете завинаги напуснали Земята – те предпочитали спокойствието на Олимп пред междуособиците и разприте на Земята. Астрея станала последната от боговете, напуснали земното съществувание. Смятат я за защитница на справедливостта, която се издигнала над всички земни раздори и във вид на съзвездие засияла на небесния свод.
Друга легенда води към египетската Дева – богиня на магията и на живота, на семейството, символ на хармонията и брачната вярност. Тя била най-знаменитата от женските божества, почитана от всички древни народи по Средиземноморието. Благодарение на името на висшето божество Ра, което тя си присвоила, Изида властвала над света. Всеобща майка и закрилница, въплъщение на природата, тя била покровителка на земята и децата.
Смятало се, че тя дори може да посвещава хората в тайните на вечния живот и възкресението. Тя толкова плакала над умиращия си съпруг и брат Озирис, че го върнала към живот… И така, тя съпровождала умиращите в техните пътешествия, разтваряла над тях спасителни криле и ги възкресявала. Друго свидетелство потвърждава това сливане между божество и птица. Става дума за храма от IV в пр.н.е., посветен на култа към Изида и разположен във водата край Асуан, на остров Филе. Изида е изсечена на камък седяща на трон и от главата й, украсена с два рога с лунния диск между тях, се спускат криле на грифон. Гърдата й е открита, сякаш всеки момент се готви да кърми дете.
В наши дни асоциацията на Изида с грифон може да изглежда удивителна – знаем колко мощен клюн има тази птица, хранеща се с мърша. В митовете обаче към нея се отнасят с най-голямо уважение – тя е необходима в природата и превръща гниенето в източник на живот. Египетското изкуство също надарявало Изида с властта на Небесна майка.. Благодарение на нейната намеса останките възкръсват в друга форма.
Според трета версия Дева дължи името си на най-прочутата жена от Античността – хубавата Елена, която била „подарена” на овчаря Парис от богинята на любовта Афродита. Но за най-известен се смята митът за Персефона (при римляните – Прозерпина), дъщеря на Зевс от богинята на плодородието Деметра (при римляните – Церера).
Младата Персефона обичала света на Слънцето, в което господствал чичо й Хелиос. Зелените дървета, полята с ярки цветя и пърхащите пеперуди. Нито тя, нито майка й знаели, че Зевс я обещал за жена на своя мрачен брат Хадес (Плутон) – владетеля на подземното царство.
Веднъж Персефона и майка й се разхождали из зелената поляна. Персефона си играела с приятелки и се наслаждавала на аромата на прекрасните цветя. Неочаквано в тревата тя открила непознато екзотично цвете, което издавало странен, опияняващ аромат. Там го била поставила Гея по молба на Хадес, за да привлече вниманието на Персефона. В момента когато Персефона откъснала цветето, неочаквано земята се разтворила и се появила златна карета, теглена от четири черни коня. Това бил Хадес – той грабнал Персефона и я отнесъл в подземното царство.
Смазаната от мъка Деметра, облечена в черни дрехи, тръгнала да търси дъщеря си. Мрачни времена настанали за всичко живо на Земята. Цветята увехнали, дърветата загубили листата си, земята не давала реколта. Настъпили страшни дни, а хората били заплашени от гладна смърт. Боговете започнали да настояват Зевс да каже на Деметра истината за Персефона. Но разбрала истината, Деметра още повече се натъжила, мъката смазала сърцето на нещастната майка.
Тогава Зевс изпратил най-бързия си бог – Хермес (Меркурий) при Хадес, за да пусне той Персефона на земята, та да се види с майка си. Хадес не посмял да противоречи на брат си, но преди да пусне жена си, той й дал да погълне семе от нар (символ на неразривния брачен съюз), за да е сигурен, че ще се върне. Очите на Деметра се напълнили със сълзи на радост, когато видяла скъпата си дъщеря. От влагата земята се напоила, полята се покрили с трева, разцъфнали цветята. В градините се появили плодове, а в полето – златокоса пшеница. Природата се събудила за нов живот.
Така се появил годишният цикъл на природата. Оттогава по повеля на Зевс Персефона прекарвала две трети от годината с майка си и една трета – с мъжа си. Когато Персефона се намирала в царството на Хадес, унинието се връщало при Деметра и настъпвала зима. Но при всяко връщане на дъщерята при майката в света на Хелиос се пробуждала природата, всичко живо се наливало със сокове и водело със себе си пролетта с целия й блясък и радост. Деметра щедро възнаграждавала хората и пращала богата реколта на трудолюбивите земеделци. Ето защо Персефона винаги се изобразява като млада красавица с цветя и класове в ръката и се смята за богиня на пролетта.
Знакът Дева затваря нощната страница на знаците, свързани с детството и младежките години. Именно Девата усвоява труда от другите знаци, пробира, отстранява ненужното, довежда до съвършенство. Тук се съдържа двоен смисъл движението към развръзка и тайният резултат. В гръцко-римската митология тя много точно съответства на Деметра, а също на дъщеря й Персефона, която била открадната от Плутон, владетеля на подземното царство, и станала негова жена. Тази част от мита добре подчертава особените отношения, които свързват знаците Дева и Скорпион.
