Митология на знака Рак

Съзвездието Рак трудно се различава на небето. Вижда се само в ясна нощ. Заобиколено е от такива съзвездия като Лъв, Близнаци и Хидра. Тропикът на Рака пък е получил наименованието си заради това, че в него е разположена точката на лятното слънцестоене. Думата „тропик” от своя страна идва от гръцкото τρόπος, означаващо „обрат”. В деня, когато Слънцето влиза в Рак, то достига своя апогей на небето, след което кулминацията му се спуска все по-ниско и по-ниско. Древните свързвали това с обратното движение на рака.

В Индия Ракът също се асоциира с лятното слънцестоене, обозначаващо годишното склонение на Слънцето на небето, а в някои китайски провинции го наричат Пао-пу-цеу, „петият час на деня”, момента на съвършеното равновесие на слънчевия цикъл.

Най-ярко съзвездието Рак свети в полунощ в първата половина на февруари. Древните астролози разказвали, че през черна дупка в съзвездието Рак на земята идват хорските души.

Друга легенда гласи, че съзвездието е получило името си като напомняне за огромния рак, който защипал крака на Херкулес, когато синът на Зевс се сражавал с Лернейската хидра.

Ужасната хидра имала тяло на змия и девет драконови глави, отровно дихание и била дъщеря на великана дракон Тифон и Ехидна. Хера се грижела за нея с надеждата един ден тя да убие Херкулес. Чудовището навявало ужас сред жителите на града, нападало хора, опустошавало Лернейската страна.

Трудно било да се убие чудовището, понеже на мястото на всяка отсечена глава израствали две нови. Когато Херкулес влязъл в схватка с нея и започнал да я цели със стрели, Лернейската хидра побесняла. Увила се около него, опитвайки се да го убие. На помощ на Херкулес се притекъл племенникът му Йолай. Той обгарял местата на отсечените глави, за да не пораснат нови. Едната глава обаче била безсмъртна и нея Херкулес затрупал със скали. На помощ на хидрата по време на боя изпълзял огромен рак, който заклещил крака на Херкулес. Той бил изпратен от Хера, но Херкулес го смачкал със сандала си.

Според легендата Хера ненавиждала Херкулес, сина на Алкмена, земна жена, с която й изневерявал нейният съпруг Зевс. Затова тя го преследвала с особено настървение. Но отдала заслуженото на рака и го изпратила на небето, като го превърнала в съзвездие в знак на благодарност за помощта на Лернейската хидра.

Има в мита и тънка връзка със символиката на Рака – човек може да затъне в тресавището на мними удоволствия – опасност, в която той може да се удави; болката от ощипването на рака и скритата безсмъртна глава са свидетелство за мъдър избор – връщане в реалния свят. Това винаги е трудно за родените под знака Рак.

Може да намерим и други примери от митологията. Пастирът Ендимион (цар-пастир, син на Еол), в когото се влюбила Селена и когото тя потопила във вълшебен сън. Или историята за Орфей и Евридика като пример за присъщата на знака памет, недаваща му покой.

Но като се абстрахираме от малко незавидната слава, която Ракът има в митологията, в символиката на знака Рак намира израз великият принцип за женското начало, това е Магна Матер (Великата Майка), която почитали всички древни цивилизации.

Да погледнем и другите легенди. Синът на Озирис и Изида – египетският бог Хор, се решил на героична битка със Сет, бога на злото и мрака. Хор спечелил, но изгубил едното си око. Хор пък успял да отреже гениталиите на Сет. И така, Хор, който в някои хороскопи олицетворява знака Рак, имал глава на сокол, крила на ястреб и носел двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск. Той бил много проницателен, внимателно наблюдавал живота на хората и строго следял за спазването на законите и ритуалите.

В периода между VIII и VI в. пр.н.е – в епохата на Рака – хората започнали да живеят в по-безопасни, по-добре организирани и удобни места. Всекидневният им живот се облекчил, те успешно се защитавали от дивите зверове, в менюто им присъствала по-изтънчена храна, усъвършенствали се ловните оръжия, развивало се селското стопанство. Едновременно с укрепването на жилищата се засилил духът на принадлежност към едно племе – ставало дума вече за нови степени на отговорност. Така добре живеело едно семейство, че грижите понякога се отлагали за следващия ден. И така, знакът Рак с неговата черупка въплъщава по-скоро вътрешния свят на човека – човешкото същество спокойно живее във водата, оттук е привързано към своя дом.

„Водни звезди” или „Две водни костенурки” – така някога наричали съзвездието Рак в поетичните египетски митове. Като знак на водата той можел да приема вида на водните костенурки, весело плуващи в Нил. Гърците също наричали този знак Костенурка.

Царицата на нощта – Луната, пък от най-древни времена фигурира в картите Таро. Тя се смята за вдъхновителка на майчинството, символ на плодородието, а Луната управлява знака Рак. От нея зависят дъждовете и наводненията, тя пълновластно цари над водните си поданици. Знакът Рак така и се къпе в тази първородна вода, едновременно спокойна, дълбока и прозрачна, толкова тиха на повърхността на езерото, но бушуваща и абсолютно необуздана по време на буря. Водата носи в себе си тайните на раждането и необикновената сила на живота – жизнените сокове, майчиното мляко и планинските потоци.