Митология на знака Скорпион

Съзвездието Скорпион, достигащо кулминация в края на юни и началото на юли, е разположено между Везни и Стрелец в Зодиакалния кръг. На юг от него се намира съзвездието Жертвеник, или Ага, а на север – съзвездието Змиеносец. Редом до него може да се види съзвездието Вълк. Антарес е най-ярката звезда от Скорпион, която се откроява като яркочервена точка на фона на околните звезди. Не случайно тя е наречена Антарес, съперникът на Марс (Арес).

Около Скорпион са се оформили много легенди и митове. Според древногръцките митове Фаетон, синът на Хелиос – бога на Слънцето – не успял да удържи поводите на златната колесница на баща си и я понесъл право към разтворените клещи на небесния Скорпион.

Друг вариант на легендата гласи, че великанът Орион бил толкова добър в лова, че се хвалел наляво и надясно със способностите си. Самохвалството му не харесало на Артемида, която му изпратила отровното животно. Ловецът умрял от ужилването на скорпиона а самият виновник за трагедията бил изпратен на небето, за да служи за урок на всички самохвалци. И други легенди се свързват с Артемида, която пратила скорпион на Орион. Две неголеми звезди, разположени в опашката на Скорпион, се асоциират с кука за риболов сред жителите на тихоокеанските острови. Тази кука според легендата принадлежи на полинезийския бог Мауи, който с нейна помощ успял да улови Нова Зеландия от дъното на океана.

Едно от най-красивите южни съзвездия, което може да се види и в нашите ширини през зимата, е съзвездието Орион. Орион, син на бога на морето Посейдон (Нептун), бил отличен ловец. По заръка на боговете той прочистил остров Хиос от дивите зверове. Благодарните жители на острова му устроили празник, по време на който го увенчали с лаврови венци и му поднесли скъпи дарове. Празникът се съпровождал с изпълнения на химни и танци на девойки. Сред тях Орион съзрял красавицата Меропа, дъщеря на местния цар.

Младите се харесали и Орион отишъл да моли царя за ръката на дъщеря му. Но бащата имал наум други планове и отказал на героя. Тогава със съгласието на Меропа Орион похитил красавицата. Царят прибягнал до хитрост. Догонил беглеца, но си дал вид, че дава съгласие за брак. През нощта обаче упоил героя и го ослепил. Посейдон, като разбрал за това, страшно се разгневил и помолил Хелиос да върне зрението на сина му.

Изглеждало, че въпросът за сватбата след всички премеждия ще бъде решен положително, но в работата се намесила Хера. Някога по незнание Орион убил любимия син на богинята. Знаейки, че Орион е храбър и ловък ловец, който няма равен в ловенето на зверове, тя му пуснала смъртоносен скорпион. Орион загинал, но по молба на Посейдон Зевс го поместил на небето и дори направил така, че да не се среща с ужасния Скорпион. И наистина тези две съзвездия никога не се виждат заедно.

Най-ярката звезда от съзвездието Скорпион се нарича Антарес и е червен гигант, превъзхождащ Слънцето по маса 10-15 пъти и хиляди пъти по размер. Римляните наричали Антарес „сърцето на Скорпиона”, китайците – сърцето на великия Дракон.

В Новия завет евреите, обвинявани в богоубийство заради мъчителните страдания на Исус Христос, са сравнявани със скорпиони. Знакът Скорпион се съотнася и към Юда. Но би било прекалено повърхностно да се приписва на този символ значението на предателство и коварство. В тази велика драма Юда играе първостепенна роля: без него нямаше да има принасяне на Месията в жертва, а това означава – и възкресение на Христос и спасение на човешкия род. Да се разглежда Юда извън мистическия контекст, да бъде заклеймяван с проклятие и подлаган на едностранно осъждане би било несправедливост по отношение на основите на християнството.

Знакът Скорпион е управляван от далечната планета Плутон. Мястото, където се извършват дълбоки метаморози (животът се разрушава, за да се възроди), осмият знак на Зодиака следва да се разглежда като знак на потапяне в адските дълбочини на битието. В гръцко-римската традиция Плутон се явява точно бог на подземното царство. Измъчван от плътски желания, на този бог се придават всякакви любовни излишества, независимо от мрачната му репутация. „От деня, в който той влезе в своите владения, никой от слугите му не се осмеляваше да нарушава заповедите му, нито един от поданиците му не се опита да въстане срещу него. Това е единственият от боговете, който не е било нужно да се бои от непочтителност и непослушание, единственият, чиято власт е признавана от всички”. (Комлен, „Гръцка и римска митология” – Comelin „Mythologie Greeque et Romaine“, Garnier).

Струва си да се потърсят и други съответствия на този знак. Например в епоса за Гилгамеш (там се разгазва за хора-скорпиони, пазачи на портите на Слънцето); после – във фигурата на Озирис, в индуисткия мит за Шива и накрая – в Тибетската книга на мъртвите, в която починалият трябвало да се сражава с пълчища божества, безформени и ужасни, които се оказват това, в което са се превърнали неговите собствени тревоги и са въплъщение на собствения му безграничен егоизъм: „Не се плаши. Знай, че това е само въплъщение на собствените ти мисли; след като веднъж го разбереш, ти ще станеш свободен…”

В Древен Египет знакът Скорпион е заемал привилегировано място – това се отнася както за легендите и религиозните иконографии, така и за свръхестествените сили. Неговото ужасно жило наистина хипнотизира; Скорпионът се среща сред тайни йероглифи, може да бъде видян дори на скиптъра на фараон в образа на Изида. Той също приема облика на Селкет, богинята, притежаваща необикновена притегателна сила, която се предполага, че е била свързана с лекарите целители – „заклинателката Селкет”.

В Месопотамия, или по-точно във Вавилон, някъде около 2700 г. пр.н.е. управлявал легендарният Гилгамеш, се появява човек-скорпион, който след хиляда години ще се възроди в Египет. От този момент жадуващият безсмъртие Гилгамеш става герой на епични приключения…

Индианците маи от Централна Америка се бояли от това жилещо членестоного, което отначало било бог на лова, а после започвало да символизира къвотечението.

Някои африкански народности включвали скорпиона в ритуалите по обрязване, разглеждайки неговият защитен орган като „мъжко начало” за жените. Пак в Африка някои народности, покланящи се на животни, правят от скорпиона предмет на свещен култ – забранено е да се споменава за него. Произнасянето на името му е обект на преследване от могъщи зли сили.

В Мали една легенда приписва на самия Скорпион следните думи: „Аз не съм дух. Аз не съм демон. Аз съм фатално животно за този, който се докосне до мен. Имам два рога и опашка, летяща във въздуха. Моите рога се наричат „насилие” и „ненавист”. А краят на моята опашка носи името „кинжал на отмъщението”. Аз идвам в света само веднъж. Зачатието, което за всички е начало на размножаването, за мен е сигнал за близка смърт”.

В антични времена Скорпионът почти повсеместно е идентифициран с орел – цар на птиците. С него се свързват величието, силата, властта и ясновидството, той наистина е бил почти божество. Изобразявали са го с високомерен профил на орел – орелът може да гледа право срещу слънцето, той пази истината. Тази смесица от скорпион и орел е породила определена двойственост – криещият се скорпион се заравя в земята, а властният орел в свободен полет се издига високо в небето…

Земята, жилището на скорпиона, се намира в естествено противостояние на небето. При американските индианци земята се поддържа от змия, при египтяните – от скарабей. И така, това тайнствено животно е едно от най-древните на планетата, то се слави със способност да понася всякакви изпитания и с прекрасен устойчив характер. Скорпионът в едно и също време олицетворява силата на живота и смъртта, търсенето на собствена индивидуалност и стремежа към вътрешно самопознание. Някои дори сравняват скорпиона с митичната библейска змия…