Единственото зодиакално съзвездие, представяно като неодушевен предмет – Везни – е разположено между Скорпион и Дева. Наблизо са Кентавър, Вълк, Хидра и Змиеносец, в наши дни често се използва латинското наименование Ophiuchus. Най-ярката звезда във Везни е Зубен Ел Шемали (в превод от арабски „Северен нокът”), а първоначално съзвездието е изобразявано във вид на везни, които се намирали в щипките на Скорпиона.
Според митологията везните се намират в ръцете на Темида, дъщеря на Уран и Гея. Темида (наричана още Урания, Юстиция) е богиня на правосъдието, въплъщение на божествения ред, закон и обичаи в древногръцката митология. Изобразява се като жена с превръзка на очите, която държи везни в едната ръка, а понякога и меч в другата (или рог на изобилието). В древността Темида не е изобразявана с превръзка на очите, тя не се нуждаела от нея, тъй като била способна да вижда в бъдещето и миналото, нито от меч, защото като богиня представяла общото съгласие.
От съюза си със Зевс Темида родилата трите мойри – богините на съдбата (Клото, Лахесис и Атропос), които й били верни помощници в защитата на справедливостта и закона. Трите мойри управлявали човешкия живот. Съдбата се управлявала от Лахесисе, чието име в превод от гръцки означава „даваща жребий”. Нишката на човешкия живот се намирала в ръцете на мойрата Клото, а от решенията на Атропос зависел изходът на живота – когато мойрата пререже нишката, завършва земният път на човека. Орите пък били сестри на мойрите – Евномия, Дике и Ирена носели на хората благозаконие, справедливост и мир. Според някои източници трите грации (харити) Аглая, Талия и Ефросина (красота, хармония и търпимост), също са дъщери на Темида, но според други техни родители са Хера и Зевс.
В античната митология богиня на справедливостта била Астрея, неподкупната дъщеря на Зевс и богинята на правосъдието Темида, олицетворяваща висок морал и нравствена чистота. Тя никога не се разделяла с везните, които символизирали умението да намират уравновесено, разумно и справедливо решение във всяка конфликтна ситуация.
Според древните сказания, когато Зевс свалил Кронос от трона и застанал начело на света, на земята се възцарила радост. Той отделил боговете от хората, поставил трона си на Олимп, но всячески помагал на човешкия род. Климатът бил топъл, по дърветата растели сладки плодове, хора и богове си живеели в съгласие.
С времето обаче всичко се променило. Климатът започнал да става все по-суров, пролетта и лятото били сменяни от студени времена. Хората започнали да мислят за топли дрехи и топло жилище, където могат да се скрият от студа. Хората започнали да изтребват животните, за което Зевс ги лишил от огъня. Но на хората се притекъл на помощ титанът Прометей, син на Япет и Темида.
Той пожалил още неразумните хора, вдъхнал им надежда и открадвайки огъня от боговете, го занесъл на хората. За това Зевс го наказал жестоко и го приковал към скала, където всеки ден орел кълвял черния му дроб. Животът на земята станал по-тежък, хората се научили да строят домове и да опитомяват диви животни, да се трудят. Но жилищата, стадата и пасбищата можело да се вземат със сила. Хората изобретили оръжия и започнали да се изтребват един друг. И боговете се отвърнали от тях.
Изминали столетия, земята вече била строго разделена и границите – по-внимателно охранявани. Хората се разделили на раси и нации. Те покорявали водните и въздушните пространства. Човекът проникнал и в недрата на земята и извличал от там златото, което станало ябълка на раздора между народите и причина за разрушителни войни за господство над света.
Любовта, верността, добротата и съвестта, уважението и търпимостта все по-рядко се срещали сред хората. Богинята на справедливостта Астрея не издържала на това – тя напуснала земята и пренесла на небето везните, превръщайки ги в съзвездие като укор към хората и призив към възраждане на високи нравствени идеали.
Два пъти в годината, когато Слънцето преминава през небесния екватор, настъпва равноденствие (от латинското aequinoctium). Така всяка година на 21 март (началото на Овен) и на 22 септември (началото на Везни) денят и нощта си поделят по 12 часа навсякъде по Земното кълбо. На Везните принадлежи откриването на есенното равноденствие, което им дава възможност да изразяват своето понятие за равновесие.
Действително променливото движение на чашите на везните отразява движението на Слънцето в годишния цикъл, то точно предава съотношението на тъмнина и светлина, противоположните полюси ин и ян. И така продължава, докато не се установи съвършеното съгласие.
И така, Кронос измервал човешкия живот, педантично отнасяйки се към продължителността на времето в годините, дните и нощите. За да не допусне и най-малка грешка, той използвал везните. Според други източници Озирис, умрелият и след това възкръснал съпруг на Изида, претеглял душите на мъртвите. Това се наричало психостазия (от гръцкото stasis – „претегляне” и psyche – „душа”).
Стремейки се към справедливост и равенство, Озирис разглежда добрите и лошите постъпки на починалия. За това свидетелства и египетската „Книга на мъртвите” – на едната чаша на везните се намират достойните или недостойните постъпки на човека, на другата – човешките отговорности. Хората трябвало да постъпват така, че чашите на везните винаги да са в равновесие.
Във всички времена везните в представите на хората са свързвани с понятието справедливост, с правото и търсенето на истината. Такова виждане се засилва от изображението на меча, поддържащ стрелката на везните в центъра. Изобщо този символ се среща доста често – той служи за емблема на административна или военна власт, атрибут на министри в Китай или символ на кралска власт в монархии, например в Индия – това е отличителен знак на кастата на кшатриите. Освен това везните са опознавателен знак в някои тайни общества. Този знак се смята за символ на безпристрастността при произнасяне на присъди.
Тръбата на Страшния съд съобщава на хората, че е дошло време да обобщят своето съществуване, да очистят душите си от греховете. За щастие ангелите – изпълнителите на божествената воля и предвестници на вечното изкупление – често взимат страната на хората. Прославеният Архангел Михаил, почитан като от юдеите, така и от християните, е архангел на Страшния съд. На някои картини той е изобразяван с везни в ръка. Тези везни на Страшния съд се явяват и в Корана. В Персия ангелът Рашну, редом до иранския бог Митра, претегля човешката душа на моста на съдбата. В Тибет вярват, че добрите постъпки приемат на везните формата на бели камъчета, а злите – черни.
В търсене на съгласие между силите, управляващи света, знакът Везни постига преплетените пътища на познанието и мъдростта – тук е и управлението на времето, и тайната на познанието на невидимото съвкупно с видимото, и изучаването на съответствието между физическата и метафизическата реалност. За много от тези възможности, подхранващи философски, херменевтични теории, алхимия и езотеризъм, свидетелства Джабир ибн Хайян в своята „Книга на Везните”.
Знакът Везни ознаменува подчертаното значение на противопоставящите се и взаимно допълващи се полюси. Това са вечните противоположни двойки – черно и бяло, ден и нощ, светлина и тъмнина и т.н. Със своя „дуалистичен” поглед на света, който е подчинен на двойността на силите Добро и Зло, на противопоставянето на Марс и Венера (оста Овен – Везни), обусловено от мита за Адонис, срещу който Арес (Марс) изпратил глиган да го разкъса заради любовта му към Венера (Афродита).
