Шест години проследяване на специален клас звезда дадоха нов и подобрен 3D модел на нашата галактика, основан на директно наблюдение, а не на теоретични заключения. И въпреки че никой никога не е мислил, че Млечният път е изцяло плосък, кривите в краищата му сега са показани и се характеризират с по-добри детайли от всякога.
Изследователи от Варшавският университет в Полша поемат това предизвикателство преди време с желанието да наблюдават формата на галактиката директно, а не косвено. Въпреки че имаме добра представа за формата на галактиката, досега тази идея се основава на модели, които включват предположения или наблюдения на други галактики.
Представете си, ако искате да знаете разстоянието до магазина, но единственият начин да разберете е като погледнете през прозореца и наблюдавате колко време отнема на някой да стигне до там и обратно. Чрез изчисляване на средната скорост на ходене можете да получите обща представа. Разбира се, този метод работи до известна степен – но не би ли било хубаво просто да се наведете през прозореца и да видите точно колко далеч е магазинът?
Проблемът в астрономията е, че може да бъде невероятно трудно да се правят такива директни наблюдения с настоящите ни инструменти, така че ние разчитаме на косвени (като скоростта на хората по-горе), нещо, което може да бъде полезно и дори точно, но не замества истинското директно измерване. За щастие изследователите откриват, че определен тип звезди притежават специални качества, които позволяват да се каже точно колко далеч са.
Разстоянието до звездите Цефеиди може да бъде измерено с точност по-добра от 5%“, казва водещият автор Дорота Скоурон във видео, обясняващо откритията. В коментар за Space.com тя добавя: „Това не е някакъв статистически факт, достъпен само за учените. Видно е от очите на всички.“
При цефеидите се наблюдава строга зависимост между яркостта на звездата и периода на изменение на блясъка ѝ, което позволява да се измери директно разстоянията до тях. Прототип на тези звезди е звездата δ Цефей. Друга известна цефеида е Полярната звезда. Този тип маяци са не само надеждни, но са и навсякъде – екипът е използвал хиляди променливи звезди цефеиди в небето чрез проект наречен Optical Gravitational Lensing Experiment, който проследява яркостта на милиарди звездни обекти.
Те внимателно катализират и наблюдават тези цефеиди в продължение на няколко години и от многократни измервания се появи портрет на галактиката – обемен, извит портрет.
„Нашата карта показва, че дискът на Млечния път не е плосък. Той е изкривен и усукан далеч от галактическия център “, казва съавторът Пжемек Мроз.
„За първи път можем да използваме отделни обекти, за да покажем формата на галактиката в три измерения“, казва той, „чак до очакваната граница на Галактическия диск.“
Галактиката се извива „нагоре“ от едната страна и „надолу“ от другата, малко като шапка с ръба надолу отпред и нагоре отзад. Какво е причинило тази кривина не е известно, но разбира се има много конкурентни теории. Близки въздействия с друга галактика? Тъмна материя? Проучването продължава.
Изследователите също успяха да покажат чрез измерване на възрастта на звездите, че те са създавани не регулярно, а на гроздове – пряко доказателство, че образуването на звезди не е непременно постоянно, но може да се случи на изблици, заключават учените от Варшавския университет.
Изследването е публикувано в списание Science.
