Националният институт за стандарти и технологии на САЩ, създаде технология, чрез която анализира малки парченца коса, за да изгради индивидуални, почти уникални протеинови профили. Криминалистиката на косата е относително субективна и не е защитена от евентуални грешки, но протеиновите профили могат да променят това.
Най-вероятната първоначална употреба на тази информация е да потвърди заподозрян, а не да го идентифицира самостоятелно.
Списание Science съобщава, че учените са идентифицирали хора, като използват коса, без прикрепени фоликули или кожни клетки.
Публикуваните резултати се появяват в Journal of Forensic Sciences, обяснявайки новата техника, за която е необходим едва около 1% от предишния праг за доказване на съвпадение чрез косата. Учените са използвали спектрален анализ, за да сравнят получените данни, като извършват пулверизирана коса през масспектрометър.
Косата съдържа идентифициращи колекции от протеини, наречени генетично вариативни пептиди (GVPs), които не са уникални по начина, по който са пръстовите отпечатъци и ДНК, но все пак могат да бъдат използвани за изключване на заподозрени.
„Протеиновите последователности са много индивидуални, но все пак има шанс – един на един милион или дори един на десет милиона, двама души да споделят една и съща протеинова последователност“, съобщава Science.
Само проба за коса може изключително рядко да определи дали човек е свързан или не с престъпление. Новата технология обаче, позволява криминалистични доказателства, свързани с косата да се сравняват с нещо, което е открито с проба, за която вече се знае, че е свързана с конкретен човек. Вероятностите са много по-големи, пробите от коса да помогнат да се изключи някой заподозрян. За тази цел изследователите на това проучване, които са от Националния институт за стандарти и технологии (NIST), продължават да добавят към своята библиотека профили на GVP.
Идеята да се използват GVP точки за съвпадение не е нова, но предишните техники включват основно унищожаване на кичурите коса и криминалистите се надяваха достатъчно протеини да оцелеят, за да могат да се идентифицират. Сега екипът на NIST може да запази много повече от идентификационния материал, като същевременно улеснява проучването.
Косата не е единственият начин за получаване на GVP от заподозрени или жертви, но често това е най-лесният за намиране материал на място. Учените също могат да използват кости, но много по-трудно заподозреният ще остави кост след себе си. Отпечатъците могат да съдържат GVP, но това все още не е обичайна практика в сравнение с изучаването на моделите на пръстови отпечатъци или ДНК материал. Само един косъм от един кичур коса обаче е достатъчен на учените да проучат нейните GVP.
Методът има и недостатъци. Анализирането на дори мъничко парче коса отнема около ден, което е много време при сериозно разследване. Ако разследващите искат да арестуват някого или да получат заповед за това бързо, чакането дълго може да не е възможно изобщо. В същото време изследователският екип внимава да избягва каквито и да било препоръки в своите документи и към днешна дата нито една информация за GVP за коса не е допусната в съда като доказателство.
Вместо това те предлагат оптимизъм относно възможностите за по-голяма библиотека от пептидни проби, както и потенциала за комбиниране на тези доказателства с други форми като начин за потвърждаване на доказателства за заподозрян.
„С други думи“, заключава прес-съобщението, „ако на едно място на престъпление се открие косъм, а на друго – кръвно петно, разследващите могат да преценят дали те са от едно и също лице.“
Засега изследователите продължават да изграждат своята база данни и да я използват, за да правят по-добри, по-подробни и сигурни анализи.
