Възможно е някои пробиотици не само да помагат на храносмилането и да повишават общата стресоустойчивост, но и да стимулират висшите нервни функции.
Когато се говори за голямата роля, която стомашно-чревната микрофлора играе в нашия живот, обикновено се подразбират всички храносмилателни, метаболитни и имунни процеси.
Действително, от една страна, тези бактерии тясно сътрудничат с имунитета и ние едва сега започваме да разбираме колко сложно и едновременно полезно за нас може да е това взаимодействие (например бактериите учат имунната система да създава нови антитела).
От друга страна, намесвайки се в процесите на храносмилане, бактериите могат да направят вредни дори тези продукти, които винаги са били смятани за полезни.
И все пак във взаимоотношенията между стомашната микрофлора и нашия организъм има доста по-интригуващ аспект, който се отнася до нервната система. През 2004 година група японски изследователи открили, че мишки, лишени от стомашно-чревните бактерии, реагирали на трудни ситуации със силно повишение на стресови хормони.
Тоест когато животното трябвало нещо да реши, това го стресирало повече, отколкото неговия другар с незасегната микрофлора. След няколко години подобни резултати били получени за конкретна бактерия – Lactobacillus rhamnosus, която правела своите стопани по-хладнокръвни и стресоустойчиви.
Но общата реакция на стреса, при цялата си важност, не се отнася към висшите нервни функции. А дали могат стомашно-чревните бактерии да повлияят именно на висшата нервна дейност – да речем, на паметта и способността за обучение? Вероятно могат.
Същите изследователи под ръководството на Джон Крайън от университетския колеж „Корк“ (Ирландия), които експериментирали с L. rhamnosus, съобщили за непубликувани данни, според които пробиотиците могат да подобрят когнитивните функции.
Изследователите давали на мишки два вида бактерии, от които един определено подобрявал обучението. Сега учените се готвят да повторят този опит с хора.
Макар на пръв поглед това да изглежда невероятно, тези данни не предизвикали никакъв шок сред тези, които се занимават с микрофлората. Според Джон Лейф от Американската асоциация за гериатрична психиатрия някои бактериални щамове са способни да активират синтеза на невротрофичния фактор на мозъка (BDNF), който стимулира и поддържа развитието на невроните.
Като подпомага появата на нови съединения между клетките, BDNF помага да се подобри паметта и бактериите могат да действат именно чрез него.
Колкото до това как именно бактериите стимулират синтеза на BDNF и самия мозък, то тук някои учени предлагат да обърнем внимание на блуждаещия нерв, който съединява мозъка със стомаха. Бактериите могат да действат върху него именно чрез имунната система или чрез клетките на стомаха, като ги карат да отделят допамин и серотонин.
Въображението, естествено, също рисува впечатляващи картинки – изяждаш порция пробиотик във вид на таблетки или кисело мляко и рязко поумняваш. Но самите изследователи са предпазливи към излишния шум по този повод – подчертаваме, че това са още непубликувани резултати. Да се говори за сензации, може след препроверка на получените данни върху животни и хора.
Впрочем във връзка с това не може да не си спомним за миналогодишно изследване, което е установило влиянието на стомашно-чревни бактерии именно върху човешкия мозък – оказало се, че бактериите променят някои области от мозъчната кора. В това изследване става въпрос предимно за емоциите и чувствения опит.
