Може би все пак това са следи от марсиански живот?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Alain Herzog/EPFL
Антония Михайлова

Споровете за съществуването на живот на Марс се водят отдавна. Учените привеждат аргументи ту в полза на това, че Червената планета някога е била населена и животът на Земята е донесен именно оттам, ту опровергават тези хипотези и твърдят, че Марс е негоден за живот в тази форма, която ни е известна днес.

Сега споровете по този въпрос се подновяват. Учени от Политехническата школа на Лозана са публикували резултатите от изучаването на марсиански метеорит в сп. Meteoritics and Planetary Sciences. В своята статия те твърдят, че вероятността на Марс да е имало (или дори да има) живот е нараснала след получаването на нови данни.

Астрономи от Швейцария, Китай, Япония и Германия начело с Филип Жиле са провели детайлен анализ на следи от органичен въглерод в марсиански метеорит. Според учените голяма е вероятността тези следи да имат биологичен произход.

Според Жиле въглеродът може да е попаднал в пукнатините на камъка, когато той още е бил част от повърхността на Марс. Червената планета тогава може да е била богата на вода и органични вещества.

Изучаваният метеорит вероятно се е откъснал от повърхността при астероидна бомбардировка и след дълго космическо пътешествие е паднал на Земята в района на мароканската пустиня на 18 юли 2011 година. Ценната находка е получила името Тисинт (Tissint).

Първичният анализ на космическия гостенин показал, че в него има малки пукнатини, запълнени с въглеродсъдържащи вещества. Учените неведнъж са доказвали, че подобни съединения имат органичен произход, но досега не беше ясно действително ли миниатюрните въглеродни включвания се явяват следи от древен марсиански живот.

Химичният, микроскопичният и изотопният анализ на въглеродния материал позволили на изследователите да изведат няколко възможни обяснения за произхода му. Учените открили характеристики, които еднозначно изключват земния произход на въглеродсъдържащите съединения. Те установили също така, че въглеродът е присъствал в пукнатините на Тисинт, преди той да се откъсне от повърхността на Марс.

Предишни изследвания твърдяха, че въглеродните съединения са възникнали в резултат на кристализация при високи температури в магмата. Но Жиле и колегите му опровергават тази версия – според новото изследване по-вероятен е сценарият, при който течностите, съдържащи органични съединения с биологичен произход, са проникнали в „майчинските“ породи на Тисинт при ниски температури близо до повърхността на Марс.

Тези изводи се потвърждават от някои особености на въглеродния материал в метеорита, например съотношението на изотопите въглерод-13 и въглерод-12. То се оказало значително по-ниско, отколкото съотношението на въглерод-13 в марсианската атмосфера, измерена от марсоходите.

Освен това разликата между тези коефициенти съответства на тази, която се наблюдава на Земята между късчета въглероден материал, който има чисто биологичен произход, и въглерода в атмосферата. Изследователите отбелязват, че органичното съединение може да е било занесено на Марс от примитивни метеорити – карбонатни хондрити.

И все пак този сценарий се смята за изключително малко вероятен, тъй като подобни метеорити съдържат много ниски концентрации на органични вещества.

Жиле отбелязва, че е отворен за дискусии. Той се надява, че аргументите на колеги, които не са взели участие в изследването, ще помогнат на него и екипа му да погледнат на проблема по нов начин.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори