Може ли извънземният разум да е създал наблюдателни площадки за следене на Земята?

Представете си това: Преди сто милиона години напреднала цивилизация открива странни подписи на живота на синьо-зелена планета, не толкова далеч от дома им в Млечния път. Те се опитват да изпращат сигнали, но този непознат свят, не реагира. И така, любопитните галактически изследователи опитват нещо различно. Те изпращат роботизирана сонда до малка, тиха космическа скала, обикаляща в орбита близо до богатата на живот планета, само за да следи нещата там.

Ако подобна история се е разиграла във всеки един момент от 4,5 милиарда годишната история на Земята, тя просто може да е оставила археологически архив. Поне това е надеждата предизвикала ново предложение за проверка на така наречените коорбитали на Земята за следи от напреднала извънземна технология.

Коорбиталите са космически обекти, които обикалят около Слънцето на приблизително същото разстояние, на което обикаля и Земята.
„Те обикалят около Слънцето със същата скорост, с която обикаля и Земята, и са много наблизо“, казва Джеймс Бенфорд, физик и независим изследовател на SETI (Търсене на извънземен разум), който подкрепя идеята за наличие на знаци оставени от извънземните по тези коорбитали, на конференция в Хюстън.

Ако е прав, коорбиталите могат да бъдат начин за откриване на извънземна активност, възникнала преди хората дори да се развият, още по-малко да насочат вниманието си към звездите.

За да бъде ясно, дори изследователите на SETI, които харесват идеята да проверят коорбиталите на Земята, признават, че това е далечна цел.

„Колко вероятно е извънземна сонда да бъде на някое от тези близки тела е трудно да се каже, но очевидно е изключително малко вероятно“, казва Пол Дейвис, физик и астробиолог от Аризонския държавен университет, който не е участвал в идеята на Бенфорд за коорбиталите, публикувана през септември в The Astronomical Journal.

Когато хората започват сериозно да обмислят как да намерят извънземен разум през 50-те години, те първо започват просто да слушат космоса, казва Дейвис. За съжаление досега сканирането на небето за радио или други сигнали от извънземен живот даде само, както Дейвис го нарича в едноименната си книга, „зловещото мълчание“. Дейвис казва пред списание Live Science, че наскоро хората работещи по проблемите на SETI, са се заинтересували от „техносигнатури“ или някакви признаци на технологии във Вселената, които не са създадени от хората.

Изпращането на сонди към някои коорбитали би било отличен подход.

„Малко са известните факти за тези тела“, казва Бенфорд. Първият коорбитал е открит едва през 1997 г., а повечето от 15 други известни коорбитали в близост до Земята са открити след 2010 г. Те се въртят около Земята в странни конфигурации, някои от които приличат на подкови или дори на попови лъжички, като едновременно пътуват и около Слънцето. Най-близкият известен коорбитал на Земята, е на разстояние 38 пъти по-далечно от това на Луната до Земята и изглежда е заключен в стабилна конфигурация със Земята, която ще продължи вероятно векове, според НАСА. Ако коорбиталите се придържат към Земята за дълги периоди, каза Бенфорд, те биха били идеално място за устройства за наблюдение на нашата планета от извънземни.

Китай планира да изпрати сонда към „Постоянния спътник на Земята“ или обектът 2016 HO3 през 2022 година.

Най-близката звезда до Земята, различна от Слънцето, е Алфа Кентавър, намираща се на разстояние 4,37 светлинни години. Но на всеки половин милион или малко повече години, една звезда идва на разстояние около светлинна година от Земята, каза Бенфорд, което означава, че стотици или хиляди звезди (и техните възможни придружаващи планети) са били достатъчно близо до нашата планета през дългата история на Земята, за да направят контакт.

Извънземните може да не са наблюдавали нищо по-вълнуващо от фотосинтезиращите бактерии или динозаврите, ако са имали късмет. Но техните сонди все още може да седят на повърхността на коорбиталите.

„Това е по същество извънземна археология, за която говоря“, казва Бенфорд.

Луната може да изглежда по-добър кандидат за разполагане на извънземен шпионски софтуер; но всяка точка на Луната е в тъмнина две седмици наведнъж, разсъждава Бенфорд. Сондата ще трябва да може да съхранява енергия, докато отново не може да се зарежда от Слънцето. Все пак той и Дейвис казват, че внимателно са разгледали снимките с висока разделителна способност на Луната, изпратени обратно от Лунния разузнавателен апарат на НАСА.

Бенфорд предлага да се наблюдават коорбиталите на Земята с оптични и радиотелескопи, както и да се изпращат сигнали до извънземни цивилизации, с надеждата, че може би, просто може би, те слушат. Изпращането на малки космически сонди до коорбиталите също би било сравнително евтино и лесно, казва той. Всъщност космическата агенция на Китай обяви през април планове да изпрати сонда до най-близкия спътник на Земята.

Търсенето на признаци на интелигентни извънземни близо до Земята е информативно, дори ако търсенето не успее, заявява Бенфорд. Това, че никой не е чувал или виждал извънземни сигнали през последните 50 години, не означава много, като се има предвид умопомрачителното време на земната история.

„Ако не открием нищо, това означава, че никой не е дошъл да търси живот на Земята от няколко милиарда години“, казва Бенфорд. „Това би било голяма изненада, зашеметяващо нещо“.