Може ли погребан океан на Европа да приютява извънземен живот?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Вече е известно, че на Европа, една от 79-те луни, обикалящи около Юпитер, има вода. Съобщението направиха от НАСА. А там, където има вода, може да има живот, според космическата агенция.

Откритието, което учените от НАСА обявиха през ноември в списание Nature, е най-новото в поредица от открития, които сочат възможност за някаква форма на живот, която може да се намира в Космоса и да оспорва уникалността на съществата обитаващи Земята.

Учените все повече се убеждават, че микробите, растенията, насекомите, рибите, птиците, гущерите и маймуните на нашата планета не са единствените живи същества във Вселената. Но няма как да знаем със сигурност това, ако не бъдат проучени всички потенциални признаци на живот. И там НАСА, Конгресът и администрацията на Тръмп продължават да „бавят топката“. Може да мине повече от десетилетие, преди НАСА да започне мисия, която да измине приблизително 400-те милиона мили до луната Европа и да вземе проба от водата там.

Италианският астроном Галилео Галилей открива Европа с помощта на телескоп още през 1610 г. Поредица от сонди започват да посещават Луната още през 70-те години. Сондата Галилео от НАСА обикаля около Юпитер между 1995 и 2003 г. и многократно сканира Европа със своите сензори.

През новия век учените започват да насочват космическия телескоп Хъбъл към гладката повърхност на кафяво-бялата луна. Тогава те за пръв път виждат следи от „струи“ – водни гейзери, периодично излизащи от ледената кора на Европа. НАСА разкрива водните пари през 2013 г. Три години по-късно учените от агенцията започват целогодишно проучване на Европа с помощта на телескоп в обсерваторията Кек на Хаваите.

На 26 април 2016 г. те наблюдават около 2000 тона водна пара в небето над Европа. Това не е много H2O по галактическите стандарти. Водните струи на Европа могат да бъдат „редки локални събития“, признаха учените. Но те все пак може да сочат наличието на живот на хладната луна.

Всички проучвания и сканирания от 70-те години на миналия век са натрупали достатъчно допълнителна информация за Европа, за да я направят приоритетна цел на НАСА за разследване при търсенето на извънземен живот „, заяви представител на космическата агенция на 18 ноември.

„Това, което прави тази Луна толкова привлекателна, е възможността тя да притежава всички необходими за живота съставки“, продължават от НАСА. „Учените имат доказателства, че една от тези съставки, течната вода, се намира под ледената повърхност и понякога може да изригне към космоса във вид на огромни гейзери.“

Проблемът е, че единствената мисия към Европа, над която NASA работи, не включва най-доброто оборудване за проучване на възможността за живот. „Ако вашата работа е да търсите живот отвъд Земята, ако стремежът ви е да покажете, че има живот и на други светове, различни от нашия, тези гейзери на Европа са великолепна възможност“, заявява Сет Шостак, астроном от калифорнийския институт SETI. Институтът SETI търси извънземен живот, предимно чрез намирането на извънземни радио сигнали.

„Всичко, което може да се наложи да се направи за намиране на извънземен живот, макар и шансовете за това да са микроскопични, е да се изстреля космически кораб към Юпитер, с който да се завъртите около Европа и да вземете част от водната пара, която луната изстрелва по пътя на кораба“, добавя Шостак.

„Като върнем тази замразена вода обратно на Земята или просто я изследваме с бордови микроскоп, може да намерим някакъв живот вътре – точно както бихме могли да открием бактерии, като внимателно погледнем водните капки от кихане. Може би е най-бързият начин да покажем, че животът всъщност е навсякъде. “

Но новата сонда на НАСА към Европа, (Clipper), ще бъде пусната през 2025 г., без да има възможност да вземе вода от Европа. За това ще е необходим роботизиран роувър, който да кацне на луната, да натрупа някои проби и след това да се върне обратно в орбита. Без такъв апарат за кацане на повърхността на Европа, струващият 4 милиарда долара Clipper е ограничен, като може да прави само сканирания от далечно разстояние.

Първоначално имаше план да се оборудва Клипер с апарат за кацане. Но след това решиха че би било рисковано. „Най-голямото предизвикателство на Европа е временния и непредвидим характер на гейзерите и средата с висока радиация, при която пробите трябва да се събират“, казва Дирк Шулце-Макуч, астроном от Техническия университет в Берлин.

Схемата за кацане имаше само един поддръжник в Конгреса, републиканският представител от Хюстън Джон Кълбърсън. „Той определяше бюджета така, че да има в крайна сметка проби от Европа“, казва Матю Зиглер, астроном от Института за планетарни науки в Аризона.

Но Кълбърсън, ветеран в Камарата на представителите, загуби кандидатурата си за преизбиране през 2018 г. Финансирането на мисията намали бюджета й. „Парите очевидно няма да ги има“, каза Зиглер.

Малко вероятно е НАСА да направи сериозен тласък за повече пари за Clipper. „Бихте могли да хвърлите вината за това на нашата Луна, за където настоящата администрация препоръчва да се харчат пари“, отбеляза Зиглер, визирайки Луната на Земята. Администрацията на Тръмп силно желае да осъществи кацане на астронавти на Луната до 2024 г., последната пълна година от възможния втори мандат на Тръмп.

Лунната мисия включва няколко нови космически кораба и може да струва 30 милиарда долара. Целият годишен бюджет на НАСА е около 20 милиарда долара през последните години.

Възможно е, след като вдъхновената от Тръмп Лунна мания избледнее, НАСА да организира и нова мисия до Европа – такава с кацане и събиране на вода. Зиглер предполага, че това може да се случи най-скоро около 2035 г.

Разбира се, през 2030-те години, допълнителна мисия към Европа може да се състезава с пилотирани мисии до Марс. Мисия към Европа може също да се сблъска с възможна мисия до Енцелад, луна на Сатурн, която също изглежда способна да поддържа живота.

„Заслужава да се отбележи, че Европа в известен смисъл се конкурира с Енцелад, който също има гейзери от подземен океан“, казва Шостак. „Може би дори водата там да е повече от тази на Европа“.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори