Мозъкът ни кара да се проваляме в отговорни ситуации

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Британски неврофизиолози потвърдиха стереотипа, че човек е склонен по-често да греши на изпити или концерти, а също да се проваля в моментите, в които най-много не иска това. Учените са открили мозъчна област, която отговаря за подобни провали, става ясно от статия, публикувана в сп. Scientific Reports.

Мичико Йоши (Michiko Yoshie) от университета на Съсекс (Великобритания) и нейните колеги са намерили логично биологично обяснение на това, защо човек започва да греши, да пада на равното и просто да се проваля при изпълнение на отговорни задачи, ако той се вълнува или го наблюдава публика, като проследили мозъчната активност на няколко доброволци в прост експеримент.

Както отбелязват учените, за един от главните признаци на вълнение и настъпващ провал се смята това, че човек започва да влага повече усилия във всичките си действия, което предприема за решаване на задачи. Например пианистите започват да удрят по клавишите по-силно, ако свирят на концерт, а не вкъщи.

Учените проверили дали това е така, като наблюдавали работата на мозъка на няколко души с помощта на магнитен резонанс. По време на всяка част от експеримента изследователите карали доброволеца да свие давания му предмет с определена сила, и предупреждавали, че ще го наблюдават „експерти“ с уеб камери.

Участниците можели да виждат лицата на тези експерти, които се извеждали на монитора по такъв начин, че на доброволците да им се струва, че експертите гледат директно в тях. Всъщност нямало никакви експерти и на мониторите се възпроизвеждали записани видеа.

Както показали наблюденията, такива изменени действително се случват – по време на вълнение в мозъка на доброволците се „изключвала“ задната кора, отговаряща за фината моторика и точните движения на ръцете и краката. В резултат на това участниците в експеримента се справяли доста по-зле със задачата да свият предмета, докато ги гледали „експертите“.

Причината за това изключване според учените било това, че в този момент се включвала друга мозъчна област, наречена горна челна бразда. В нея е разположена верига неврони, която управлява реакциите на човека към поведението на другите хора, включително и на наблюдението към тях.

Тази група нервни клетки се опитва да „отгатне“ какво мислят другите за нас, опитвайки се да извлече тази информация от поведението, мимиката на лицето и движенията, поясняват неврофизиолозите.

Очевидно усещането, че наблюдателите се отнасят критично и скептично към нашите действия, кара тази област да „изключи“ всички свързани с нея региони, включително и центъра на точните движения.

Това води дотам, че човек губи равновесие и се проваля, когато изобщо не иска това, и губи дар-слово на изпити, заключават авторите на статията.

Категории на статиите:
Невро(био)логия

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори