Нашият мозък съдържа механизми за научаване, но също така и за забравяне, като последните изтриват „ненужното“ научаване. Група изследователи от университета Лунд в Швеция са успели да опишат един от тези механизми на клетъчно ниво.
Опитът е бил следният – хора или животни се научават да асоциират определен звук или светлинен сигнал с подухване в очите. Повеят кара очите да мигват и в крайна сметка те се научават да мигат в момента, в който чуят звука или видят сигнала. Странното в ситуацията е, че когато звукът и светлинният сигнал се появят едновременно (заедно с полъха), научаването не се подобрява, а всъщност се влошава.
„Две стимулации постигат по-лоши резултати от една. Това изглежда сякаш е в противоречие със здравия разум, но ние смятаме, че се случва, защото мозъкът иска да пести енергия“, казва проф. Гермунд Хеслоу (Germund Hesslow).
Колегата му Андерс Расмусен (Anders Rasmussen), който е автор на сегашното проучване, е успял да покаже преди време, че когато мозъкът научи нещо достатъчно добре, в него се активират определени региони, които служат като спирачки на механизма за научаване.
„Може да се каже, че частта от мозъка (малък мозък, cerebellum), която е научила асоциацията, осведомява „учителя“ си: Знам го вече, моля те, мълчи! Когато мозъкът е научил две асоциации, спирачката става много по-силна. Затова се превръща в забравяне, въпреки че обикновено то е временно“, обяснява проф. Хеслоу.
За да може мозъкът да поддържа знанията за ненужни асоциации, той трябва да хаби много енергия. Изследователите смятат, че това е причината за съществуването на спирачния механизъм – въпреки че в този случай той се оказал прекалено силен.
Учените от университета Лунд успели да опишат научаването и забравянето в нервните клетки на животни, но се смята че механизмите работят по същия начин и при хората. Изследванията са от изключителна важност за психологията и невробиологията. Също могат да бъдат от полза и за учителите.
„Очевидно, би трябвало да е важно за учителите да знаят механизмите, чрез които мозъкът изтрива информацията, която смята за маловажна. Не бихте искали да ги активирате по случайност“, завършва проф. Гермунд Хеслоу.
