Мозъкът забравя, за да пести енергия

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Димитър Димитров

Нашият мозък съдържа механизми за научаване, но също така и за забравяне, като последните изтриват „ненужното“ научаване. Група изследователи от университета Лунд в Швеция са успели да опишат един от тези механизми на клетъчно ниво.

Опитът е бил следният – хора или животни се научават да асоциират определен звук или светлинен сигнал с подухване в очите. Повеят кара очите да мигват и в крайна сметка те се научават да мигат в момента, в който чуят звука или видят сигнала. Странното в ситуацията е, че когато звукът и светлинният сигнал се появят едновременно (заедно с полъха), научаването не се подобрява, а всъщност се влошава.

„Две стимулации постигат по-лоши резултати от една. Това изглежда сякаш е в противоречие със здравия разум, но ние смятаме, че се случва, защото мозъкът иска да пести енергия“, казва проф. Гермунд Хеслоу (Germund Hesslow).

Колегата му Андерс Расмусен (Anders Rasmussen), който е автор на сегашното проучване, е успял да покаже преди време, че когато мозъкът научи нещо достатъчно добре, в него се активират определени региони, които служат като спирачки на механизма за научаване.

„Може да се каже, че частта от мозъка (малък мозък, cerebellum), която е научила асоциацията, осведомява „учителя“ си: Знам го вече, моля те, мълчи! Когато мозъкът е научил две асоциации, спирачката става много по-силна. Затова се превръща в забравяне, въпреки че обикновено то е временно“, обяснява проф. Хеслоу.

За да може мозъкът да поддържа знанията за ненужни асоциации, той трябва да хаби много енергия. Изследователите смятат, че това е причината за съществуването на спирачния механизъм – въпреки че в този случай той се оказал прекалено силен.

Учените от университета Лунд успели да опишат научаването и забравянето в нервните клетки на животни, но се смята че механизмите работят по същия начин и при хората. Изследванията са от изключителна важност за психологията и невробиологията. Също могат да бъдат от полза и за учителите.

„Очевидно, би трябвало да е важно за учителите да знаят механизмите, чрез които мозъкът изтрива информацията, която смята за маловажна. Не бихте искали да ги активирате по случайност“, завършва проф. Гермунд Хеслоу.

Medical Xpress

Категории на статиите:
Невро(био)логия

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори