Прочутият Британски музей откри нова експозиция, на която представя няколко известни мумии. На снимките отлично се виждат всички детайли от погребението им – бинтове, скелети, накити.
Преди двеста години двревноегепитските мумии не са били предмет на изучаване от историците – те били смятани за… лекарство и били смилани на прах за мазила и медицинска козметика. В краен случай служели за екзотични сувенири.
Едва отскоро учените се отнасят към египетските мумии с респект – тяхното изучаване се провежда изключително внимателно, пътешествениците във времето са обгрижени и им се създават всички условия за покой и възможност да пребъдат през вековете.
За да се „раозбличи“ мумията, не е задължително да се свалят нейните бинтове. Компютърните технологии днес помагат да се види това, което е вътре.
Археолозите от XIX век дори не са предполагали, че „разсъбличането на мумиите може да доведе до загуба на ценна информация. А как иначе да се правят изследвания? Освен това далеч невинаги първи около находките се оказвали именно учените. Нерядко това са били военни, мародери или просто случайни хора, които прибирали накитите от мумиите или си вземали „за спомен“ част от тях.
Тази участ не е подминала и великия Рамзес, който се представил пред любопитното общество абсолютно гол… Но дори ако мумифицираните останки веднага бяха попаднали при изследователите, така или иначе щяха да бъдат „разсъблечени“ за научни цели… Ситуацията се е променена едва в последно време благодарение на съвременните технологии.
В Британския музей в Лондон се намира уникална колекция от 200 саркофага, до които изследователите още не са се докосвали. Тази година експертите решили не просто да надникнат под пелените на мумиите, но и внимателно да разгледат кожата, както и да проникнат под мускулатурата на останките, без да ги повредят. Това е станало възможно благодарение на използването на специален компютърен томограф от Кралската болница „Бромптън“.
© Science et Avenir
Данните, получени в процеса на сканиране, се обработват от софтуер, предназначен за 3D моделиране, използван от автомобилните компании за анализ на двигателите. Това позволява виртуално да се отстранят бинтовете, за да се разгледа тялото и намиращите се на него амулети и накити, след това може да се „свали“ кожата, за да се разгледат костите и съхранените органи.
Експозицията в Британския музей представя „сканирани“ мумии. Особено внимание сред тях привлича жрицата и храмова певица Тамут, починала около 900 г. пр.н.е. в Луксор. Сканирането вече е позволило да се определи приблизителната ѝ възраст.
Анализът на тазовите кости позволил да се направи предположение, че тази жена е починала на възраст между 30-50 години, което за Древен Египет е било нормално. Установена е също възможната причина за смъртта на Тамут. С помощта на съвременно оборудване са разгледани артериите ѝ и са установени холестеринови отлагания, които може да са довели до внезапна смърт от инсулт или инфаркт.
Антрополозите успели също да разгледат в детайли амулетите, разположени около тялото на Тамут. „Ние дори сме в състояние да различим надписите на някои от амулетите – отбелязва кураторът на екипа антрополози – включително Окото на Хор върху пластината, покриваща разреза, използван за отстраняване на вътрешните органи.“
© Science et Avenir
Древните египтяни смятали, че Окото на Хор притежава целебни свойства, и балсаматорите са положили амулета, за да може в задгробния живот раните на починалата да бъдат излекувани.
Някои от мумиите, съхранявани в Британския музей, поднесли изненади на изследователите. Например в женски саркофаг бил погребан мъж, починал около 600 г. пр.н.е. Често известни личности са били погребвани тайно, за да се избегнат политически интриги около тялото на починалия или възможно оскверняване. Причината за тази подмяна в дадения случай тепърва предстои да се обясни.
Специалистите смятат, че покойният приживе е бил измъчван от ужасен зъбобол, предизвикан от множество абсцеси. Съдейки по останките, много египтяни са страдали от кариеси и абсцеси, предизвикани от инфекции. Възможно е причина за това да е била местната кухня, в менюто на която влизали много сладки изделия. Именно сладкото най-често разрушава зъбите.
Впрочем на незнайния египтянин, погребан в чужд саркофаг, не му е провървяло не само приживе, и но и след смъртта. Балсаматорите се отнесли към своята работа небрежно и не премахнали от черепа двете мозъчни полукълба, както това се прави по „стандарт“.
© Science et Avenir
Освен това те забравили в черепа шпатулата, използвана за отстраняване на мозъка. Както виждаме, във всички времена се срещали „специалисти“, способни да оставят в тялото на починалия своите професионални инструменти. Небрежното отношение на древните балсаматори е установено именно със скенер.
По същия начин, без да се докосват до скъпоценните останки, са получени сведения за широко разпространените в Древен Египет болести, да се открият грешки при балсамирането, да се изследват древните амулети…
Сканирането се оказало добър инструмент за археолози, историци, египтолози, като им дава по-ясно разбиране на това какъв е бил животът край бреговете на Нил преди две хиляди и половина години.
