Само след няколко дни НАСА ще отдели сондата OSIRIS-REx от астероид Бену. Мисията ще събере проби от астероида и ще ги върне на Земята за по-внимателно проучване – една от първите мисии от този вид.
Тази проба, която ще се върне на Земята, ще помогне да се знае повече не само за астероидите, но и за най-ранните дни от съществуването на Слънчевата система. Това обаче не е единствената мисия на OSIRIS-REx.
Сондата пристигна в орбитата на Бену през декември 2018 г. и оттогава използва своя набор от инструменти, за да научи колкото се може повече за астероида преди дълго планираната им среща.
„Космическият кораб наблюдава астероида вече близо две години“, казва астрономът Джошуа Емери от университета в Северна Аризона и член на научния екип OSIRIS-REx. „Бену се оказа завладяващ малък астероид и ни показа много изненади.“
Бену е това, което е известно като астероид „купчина камъни“ – относително хлабав скален конгломерат с ниска плътност, за който се смята, че се е образувал при разпадане на по-голям обект и поне част от материала се е събрал отново заедно.
В случая на Бену, формата, която е образувал, е груб диамант, с подчертан хребет на екватора. Сега за първи път бе направена подробна 3D цифрова карта на терена на астероида, от екип воден от Майкъл Дейли от университета в Йорк.
Картата показва, че екваториалният хребет не е сам – други, много по-фини хребети се простират от полюс до полюс, което показва, че макар астероидът да е образуван от различни парчета скала, той има известна вътрешна структура.
Миналата година стана ясно, че Бену изхвърля материал от повърхността си, част от който пада обратно, а друга изглежда влиза в стабилна орбита. В същото време учените намериха доказателства за въглероден материал, който намеква за присъствието на вода някъде в мистериозното минало на Бену.
Ново глобално спектрално изследване на астероида в инфрачервена и близка инфрачервена зона, водено от Ейми Саймън от NASA-Goddard, потвърди наличието на въглеродни и органични материали, широко разпространени по повърхността на Бену – първото конкретно откриване на такива неща в близък до Земята астероид. Това е в съответствие с хипотезите, че астероидите и метеоритите са могли да носят поне някои от съставките за живот на Земята.
Но съдържанието на въглерод в астероида има по-подробна история. Близко спектрално проучване разкри ярки вени от карбонатен материал, преминаващи през редица камъни.
Това според екип от учени, ръководен от Хана Каплан от NASA-Goddard, е в съответствие с карбонатите, открити във „водно променените въглеродни хондритни метеорити“ – карбонати, образували се при взаимодействие с вода.
Някои от тези вени са с дължина метър и дебелина няколко сантиметра. Това, казват изследователите, е доказателство, че веднъж водата е текла свободно през скалите, хидротермална система с мащаб на астероид, която някога е присъствала на родителското тяло, от което по-късно се образува Бену.
„Потокът от течности върху тялото на родителя на Бену е текъл на разстояния от километри в продължение на хиляди до милиони години“, пишат изследователите в своята статия.
Мултиспектралните изображения на повърхността разкриват, че Бену е неравномерно изветрян, пише в анализ, направен от Даниела Дела Джустина от Университета в Аризона.
Чрез фалшиво оцветяване на астероида с видима светлина, екипът установява, че някои региони са били изложени на атмосферни явления, като космически лъчи и слънчев вятър по-дълго от други, което предполага процеси, като удари и сблъсъци с други обекти, което е довело до излагане на нов, свеж материал по различно време.
Регионът на кратера на Славея, където сондата ще вземе проба, е с по-свеж материал, което означава, че ще осигури по-чист поглед върху нещата от ранната Слънчева система, когато се смята, че Бену се е формирал.
Изследване на температурните промени, водено от Бен Розитис от Отворения университет, открива нещо интересно за камъните на Бену. Те се разделят на два вида – по-силни и по-малко порести и по-слаби и по-порести. По-силните камъни са тези, които имат карбонатни вени, което предполага, че взаимодействието с вода в крайна сметка може да доведе до по-силна скала, тъй като течността просмуква материал в дупките.
Но по-слабите камъни също са интересни. Те едва ли биха оцелели от навлизането в земната атмосфера, тъй като биха се загрявали и експлодирали – което означава, че те вероятно са вид космическа скала, която досега не е изучавана отблизо.
Накрая отново за гореспоменатите изхвърлени скали от повърхността на Бену. Все още не знаем как точно ги изхвърля астероидът, но начинът, по който летят нагоре и се връщат надолу, е изненадващо полезен инструмент за сондиране на вътрешността на астероида.
„Това е като някой да е на повърхността на астероида и да хвърля тези камъни нагоре, за да могат да бъдат проследени“, казва ръководителят на изследването Даниел Шеърс от университета в Колорадо Боулдър. „Нашите колеги биха могли да направят извод за гравитационното поле в траекториите, по които тези частици са поели.“
В комбинация с измерванията на гравитационното поле, направени от орбиталния OSIRIS-REx, екипът успява да състави вътрешен профил на плътност на астероида, тъй като по-плътните области създават по-силно локално гравитационно поле.
И откриха нещо изненадващо. Те смятаха, че астероидът ще има приблизително еднаква плътност навсякъде; но изглежда, че е по-плътен на повърхността. Най-малко плътните региони са екваториалният хребет и ядрото на астероида – сякаш той има голяма кухина отвътре.
Учените откриха, че въртенето на астероида се ускорява с течение на времето.
Новите анализи са дали на изследователите рамка, в която да интерпретират внимателното проучване на тази проба, когато тя пристигне на Земята.
