На Нова година предстои второ действие от проекта Нови Хоризонти

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

b71629700c5d4d0435675f17e785311e
Ивайло Красимиров

Второ действие от 12-годишната мисия Нови Хоризонти (New Horizons) предстои съвсем скоро. Малкият, с размер на пиано, космически апарат се приближава до обекти от ледения Пояс на Кайпер на Слънчевата система, като остава по-малко от месец, преди космическият кораб на НАСА да направи рекорд за проучване на най-отдалечен в историята небесен обект.

Новогодишното прелитане около мистериозния обект (или обекти) от Пояса на Кайпер, известен като Ултима Туле (Ultima Thule), следва първото действие на мисията, достигнало кулминацията си преди три години, когато апаратът прелетя покрай Плутон.

Мисията на Нови Хоризонти стартира през 2006 г., като целите й са били многобройни. Дори преди Плутон, ръководителите на мисията използват космическия телескоп „Хъбъл“, за да идентифицират следващите си цели, намиращи се на милиарди километри далеч в Пояса на Кайпер. Ето какво казва главният изследовател от програмата New Horizons, Алън Стърн:

„Това прелитане е много по-трудно от направеното на Плутон. Ultima е малък и лек обект, което прави навигацията около него много по-трудна … Друга трудност или предизвикателство наистина е, че сме далеч и времето за комуникация става все по-дълго.“

В момента екипът излъчва команди за фина настройка на траекторията на New Horizons, използвайки навигационните тласкачи на космическия кораб. Отнело е повече от шест часа, за да могат командите да достигнат сондата при скорост от 1000 бита в секунда.

Докато ръководителите на мисията получават потвърждение, че техните команди са изпълнени (или не), New Horizons се отдалечава на нови стотици хиляди километри по пътя си.

„Това е като опит с един изстрел – успяваш или се проваляш, защото няма връщане назад, за да се поправиш и да извършиш повторен опит“, казва Стърн, планетарен учен в Югозападния изследователски институт.

Десетки учени и инженери са работили в лабораторията за приложна физика на университета „Джон Хопкинс“ в Мериленд, за да подготвят експеримента, при който е планирано космическият апарат да се доближи до Ултима Туле в 12:33 ч. източно време (19:33 ч. българско време) на 1 януари 2019 г.

Ако всичко върви по план, Нови Хоризонти ще премине на разстояние от 2,200 мили (3500 км) от Ultima. Това е по-малко от една трета от разстоянието при прелитането покрай Плутон.

По време на скорошна репетиция екипът трябваше да се справи с най-лошия сценарий, в който New Horizons трябва да избегне 11 сателитни обекта в околността на Ultima. „Просто летеше в гнездо на стършели“, разказва Стърн. Нито той обаче, нито някой друг знае точно какво ще види и срещне New Horizons.

„Не знаем какво представлява този първичен, древен и идеално запазен обект Ултима, защото никой не е бил близо до нещо подобно „, обяснява Стърн. „Това е тера инкогнита. Едва там ще видим за какво става въпрос, дали има пръстени, дали има рояк от сателитни обекти…“

Изображенията от „Хъбъл“ предполагат, че Ultima Thule (известен още като 2014 MU69) има около 32 км широчина и може да се състои от два или повече взаимно обикалящи се обекта. Слабото познание за Ultima Thule оставя много място за изненади.

„Имайки предвид колко много сме знаели за Плутон и колко много ни учуди това, което видяхме там … тук започваме от пълна нула“, казва Стърн. „Едва познаваме размера и цвета на Ultima Thule. Не можем да ви кажем нищо за неговия състав, за атмосферата му или за сателитите му. Но ще разберем скоро“.

За да станат ясни повече подробности за обекта, сондата New Horizons, задвижвана с плутоний, ще използва същия набор от научни инструменти, които работиха толкова добре, за да проучат Плутон и неговите луни преди повече от три години.

Камерата с далечен обхват на Нови Хоризонти, известна като LORRI, в момента вижда Ultima като обикновено петно, но трябва да е в състояние да очертае формата му няколко дни преди прелитането. По време на най-близката фаза на срещата, LORRI ще бъде в състояние да открие толкова малки обекти, колкото са плаващите лодки в езерото на Сентрал парк в Ню Йорк, обяснява Стърн.

New Horizons ще използва ултравиолетов визьор, наречен Алис, и инфрачервен и видим светлинен спектрометър, наречен Ралф, за да характеризира състава на Ultima. Чрез радио експеримент ще бъде измерена температурата му, а с други инструменти ще се анализират частиците в пространството около Ultima.

Вероятно ще отнеме месеци, за да се получат обратно на Земята всички данни от Ултима Туле, точно както стана и след 2015 г. с данните от Плутон. Но в крайна сметка, Второ действие на мисията „New Horizons“ се очаква да прибави много повече към вече съществуващия значителен набор от открития за най-далечните, заледени светове на Слънчевата система.

И още нещо, вероятно ще има и Трето действие. Стърн заяви, че заедно с колегите си възнамеряват да поискат от НАСА ново разширение на мисията, след като Ultima е зад гърба им.

Той отбелязва, че при сегашната си скорост Нови Хоризонти ще лети през Пояса на Кайпер още почти десетилетие.
„Ще търсим друга мишена за изследванията ни и ще продължим да наблюдаваме обектите от Кайперовия пояс с телескопите на борда и ако НАСА одобри това, ще има и трето действие.“

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори