Начинът, по който възприемаме цветовете, зависи от езика, който говорим

Човешкото око физически възприема милиони цветове. Но не всички разпознаваме тези цветове по един и същи начин.

Някои хора не виждат различия в цветовете – така наречената „цветна слепота“, поради дефект или липса на клетки в ретината, които са чувствителни към високи нива на светлина – конусите. Но разпределението и плътността на тези клетки също варира при хората с „нормално зрение”, което ни кара да възприемаме същия цвят по малко по-различен начин.

Освен индивидуалните ни биологични особености, цветовото възприемане е по-малко свързано с това, какво всъщност е реално, като цвят пред нас и повече с това, как мозъкът ни интерпретира цветовете, за да създаде представата ни за тях. С други думи възприемането на цвета е по-скоро и главно в главите ни и е субективно изживяване, опиращо се на личен опит.

Вземете например хора със синестезия, които са способни да усетят възприемането на цвета с букви и цифри. Синестезията често се описва като свързване на сетивата – където човек може да види звуци или да чуе цветове. Но цветовете, които тези хора чуват, също се различават от случай до случай.

От деня, в който сме родени, ние се научаваме да категоризираме обекти, цветове, емоции и почти всичко, което има смисъл, използвайки езика. И въпреки че нашите очи могат да възприемат хиляди цветове, начинът, по който комуникираме за цвета и начина, по който използваме цвят в ежедневието, означава, че трябва да обособим това огромно разнообразие в идентифицируеми, смислени категории.

Художници и модни експерти, например, използват изключително богата цветова терминология, за да се определят и разграничават нюанси и поднюанси, докато всички те могат да бъдат описани с един единствен термин от неспециалист.

Различните езици и културни групи също определят цветовия спектър различно. Някои езици като Дани, които се говорят в Папуа Нова Гвинея, и Баса, които се говорят в Либерия и Сиера Леоне, имат само два термина за цвят – тъмен и светъл.

Тъмно най-общо се превежда като хладно в тези езици, а светлината като топла. Така че цветовете като черно, синьо и зелено се обобщават като студени цветове, докато по-светлите цветове като бяло, червено, оранжево и жълто се групират като топли цветове.

Хората от племената Уарлпири, живеещи в Северната територия на Австралия, нямат дори термин за думата „цвят“. За тези и други подобни култури, това, което бихме нарекли „цвят”, се описва с богат речник, отнасящ се до текстура, физическо усещане и функционална цел.

Забележително е, че повечето от езиците на света имат пет основни цветови термина. Толкова различни култури, като Химба в Намибийските равнини и Беринмо в буйните гори на Папуа Нова Гвинея, използват тези пет терминални системи. Освен тъмни, светли и червени, тези езици обикновено имат термин за жълто и термин, който обозначава както синьо, така и зелено. Това означава, че тези езици нямат отделни термини за „зелено“ и „синьо“, а използват един термин, за да опишат и двата цвята.

Исторически погледнато, уелският има също такъв термин, а именно „glas“, както и японският и китайският. В днешно време, на всички тези езици, първоначалният термин за синьо и зелено е ограничен само за синьо и вече се използва отделен термин за зелено. Това или се развива от езика – както е в случая с японците – или чрез лексикални заемки, какъвто е случаят с уелския.

При руски, гръцки, турски и много други езици също имат два отделни термина за синьо – единият се отнася изключително до по-тъмните нюанси, а другият се отнася до по-светлите нюанси.

Начинът, по който възприемаме цветовете, също може да се промени по време на нашия живот. Гърците, които имат два основни цветни термина, с които описват светло и тъмно синьо – „ghalazio“ и „ble“ – са по-склонни да виждат тези два цвята като по-близки, след като са живели дълго време във Великобритания – където тези два цвята са описват на английски език като един основен цвят: синьо – blue.

Това е така, защото след дълготрайно ежедневно излагане на англоговоряща среда, мозъкът на гръцки говорящите започва да интерпретира цветовете “ghalazio” и “ble” като част от една и съща цветова категория – blue.

Но това не е просто нещо, което се случва само с цвета, всъщност различните езици могат да повлияят на нашите възприятия във всички области на живота. В лаборатория в Университета в Ланкастър изследват как използването и излагането на различни езици променя начина, по който се възприемат ежедневните обекти.

В крайна сметка, това се случва, защото изучаването на нов език прилича на способността на мозъка да тълкува света по различен начин – включително начина, по който виждаме и обработваме цветовете.