Наистина има хора, лишени от фантазия

Британски неврофизиолози потвърдиха, че около 2,5% от населението на Земята страдат от така наречената афантазия – неспособност да си представят образа на близки хора, сцени от книги и дори прости неща, става ясно от статия, публикувана в сп. Cortex.

„Спомням си, че изобщо не можех да разбера какво означава съветът „брой овце, ако не можеш да заспиш“. Винаги съм смятал, че хората ми говореха в преносен смисъл. Когато се опитах да направя това, забелязах, че започвам да въртя глава, да следя невидими овце, които прелитаха над очите ми. Много съм щастлив, че сега знам защо не разбирах това“, казва Нил Кенмъир (Niel Kenmuir), британец, който страда от афантазия.

Адам Земан (Adam Zeman) от университета на Ексетър (Великобритания) и колегите му открили този феномен и доказали неговото съществуване благодарение на чиста случайност – към тях се обърнал за помощ човек, който загубил способност за въображение след операция на сърцето.

Случаят бил публикуван в едно от американските научни издания, след което с екипа на Земан се свързали двадесет души, изпитващи сходни проблеми с визуализацията на спомени и абстрактни неща.

Толкова много хора навели британските неврофизиолози на мисълта, че изученият преди случай не се явява уникален феномен и че всички тези проблеми с фантазията може да имат обща неврофизиологична основа.

За проверка на своите подозрения учените се свързали с тези хора, провели няколко събеседвания с тях и с магнитно-резонансен томограф се опитали да открият тези особености в работата на мозъка им, които могат да обясняват развитието на афантазия.

Както се оказало, доброволците наистина не си представяли, че са загубили фантазия – областите от мозъка, които отговарят за визуализацията на спомените, не ставали по-активни, когато учените ги приканвали да си представят лицето на майка си или други ярки неща.

Засега учените не знаят защо възниква афантазията и как се развива, с изключение на това, че тя може да бъде както вродена, така и придобита, както в случая с първия участник в експеримента.

Сега, по думите на Земан, към тях са се обърнали вече почти хиляда души, страдащи от този проблем, и учените се опитват с тяхна помощ да открият неврофизиологичните корени на този необичаен проблем и да разберат може ли той да се поправи.