Най-дълбоката бездна в света: Крие същества, които не сме виждали дори във филмите
Последно: 14 февруари 2025 г. в 12:39
Дълбоко под повърхността на Тихия океан, скрита от човешкия поглед, са се простира Марианската падина, най-дълбоката точка на нашата планета.
Тази подводна бездна, чието най-дълбоко място е известно като Challenger Deep, е дълга над 2500 километра, достигайки невероятните 10994 метра под морската повърхност в най-дълбоката си точка.
За сравнение, ако поставим връх Еверест в нея, най-високата му точка ще лъде покрита от повече от 2000 метра вода!
Марианската падина е място, където температурите са около 1°C, а налягането е хиляди пъти по-голямо от това на повърхността на Земята.
В такава среда животът оцелява по начин, който продължава да озадачава учените.
В тази недостъпна зона, далеч от слънчевата светлина, еволюцията е създала едни от най-странните създания на планетата.
Сред тях са октоподът Дъмбо – сладко морско създание, което се движи с перки, които приличат на ушите на слончето Дъмбо от анимационния филм; риба дракон – хищник със светещи органи, които му помагат да ловува в пълна тъмнина; амфиподи – малки организми, устойчиви на екстремни условия, често покрити с микроскопични частици пластмаса, което е доказателство за въздействието на човека дори в най-дълбоките места на Земята.
Поради дълбочината и недостъпността на мястото, само няколко души са стигали до т.нар. Challenger Deep.
Първата експедиция е извършена от Жак Пикар и Дон Уолш през 1960 г. години в батискафа „Триест“.
През 2012 г. година известният режисьор Джеймс Камерън стана първият човек, който се спусна до дъното на падината в специално проектирана подводница.
Въпреки че е изследвана повече от преди, Марианската падина все още крие много тайни. Има ли непознати форми на живот на дъното? Можем ли да открием следи от древни микроорганизми, които да помогнат на науката?
Едно нещо е сигурно – дълбините на океана остават последната граница на нашата планета, свят, пълен с неразкрити тайни, който само чака да бъде открит и вписан в историята на изследването на Земята, пише „24 седем“.
