НАСА се готви да изследва „марсианската комета”

Кометата С2013/А1, открита през януари 2013 година в австралийската обсерватория Сайдинг Спринг, създаде доста грижи на специалистите на НАСА.

Първите наблюдения и изчисления на траекторията на тази далечна пришълка показвали определена вероятност от нейния сблъсък с Марс на 19 октомври 2014 година, което можело да има сериозни разрушителни последствия не само за самата планета, но и за марсианската група изследователски апарати на НАСА.

Подобно на известната комета ISОN, новата опашата звезда (диаметърът на нейното ядро се оценява в диапазона от 8 до 50 км) за първи път навлиза в нашата Слънчева система.

Кометата С2013/А1 е попаднала при нас вероятно от облака на Оорт и се движи по орбита, близка до параболична, с ексцентрицитет 1,00038 и ъгъл на наклон към плоскостта на еклиптиката 129 градуса. Изчисленията показваха, че кометата трябва да пресече орбитата на Марс в непосредствена близост до самата планета.

Но проведените уточняващи изчисления практически изключили такъв катастрофален вариант на сблъсък. Измервания и изчисления, изпълнени от руския астроном Леонид Еленин за почти годишен интервал от наблюдения на кометата, показали, че минималното разстояние на орбитата на С2013/А1 до центъра на Марс ще бъде при сближаването ѝ около 145 000 км.

Орбитата на кометата С2013/А1 в Слънчевата система.

Заедно с това основанията за притесненията на специалистите оставаха. Оценката на скоростта на ядрото на кометата по нейната орбита близо до Марс при минималното сближаване ще бъде около 56 км/с. Това означава, че сблъсък дори с малка частица с размери само 1,5 мм на такава скорост може да доведе до сериозни разрушения на корпуса на космически апарат или неговото оборудване.

Според оценката на специалистите на НАСА засега няма опасност за намиращите се на повърхността на Марс действащи марсоходи. На орбита на Марс обаче работят два апарата на НАСА – Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) и  Mars Odyssey. Към тях скоро ще се присъедини космически апарат за изучаване на атмосферата на Марс – Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN), който се намира на път и трябва да влезе на околопланетна орбита на 21 септември т.г.

Именно този орбитален апарат е застрашен от близкото преминаване на опашатата гостенка. Както казва Рич Цурек, водещ специалист от програмата за изследване на Марс в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, опасността е не толкова във възможното въздействие от самото ядро на кометата (вероятността за неговия сблъсък с космическия апарат е нищожно малка), колкото идва от кометното вещество – боклука, изхвърлян от ядрото и съдържащ се в разширяващата се опашка на кометата.

По оценки на специалистите, които провели моделиране на близкото прелитане на кометата, периодът на най-голям риск за орбиталните апарати ще започне 90 минути след преминаването на точката на най-голямо сближаване на кометата с Марс и ще продължи около 20 минути.

Към момента са проведени всички необходими маневри, осигуряващи изискваното орбитално позициониране на двата действащи около Червената планета апарата. Още една допълнителна орбитална маневра е предвидена за MRO за края на август.

Анимация на сближаването на кометата С2013/А1 с Марс.

За космическия апарат MAVEN орбитални маневри са предвидени за 9 октомври, тоест след пристигането му в околностите на Марс, но преди изпълнението на научната програма, планирана за началото на ноември 2014 г.

В периода преди и след прелитането на кометата С2013/А1 покрай Марс учените планират да използват редица инструменти, намиращи се на борда на марсианските космически апарати за изследване на физико-химичните характеристики на ядрото на кометата, нейната кома, заобикаляща ядрото, опашката на кометата, както и да изучат детайлно влиянието на опашатата звезда в процеса на близко преминаване покрай Марс върху атмосферата на Червената планета.

Тези изследвания са интересни особено с това, че кометата никога преди не е попадала във вътрешната част на Слънчевата система, което предоставя уникална възможност за изучаване на първичната материя и възникването и развитието на нашата Слънчева система.