Политиците нямали желание да открият извънземен живот

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Howard Ignatius, CCBY-NC-ND
Антония Михайлова

Извънземните форми на живот могат да се видят по телевизията и в кината, но засега нито веднъж не са били забелязвани в реалното пространство около нас.

При това не става дума за зелени човечета и клингони с набръчкани лица, а за обикновени микробни форми на живот – живи или мъртви.

Дори скептично настроените академици допускат, че живот извън пределите на Земята съществува. Така смята и Сет Шостак, старши астроном на проекта SETI, който търси извънземни цивилизации.

Смята се, че доказателства ще бъдат открити в рамките на едно поколение хора. Учените подкрепят гледната си точка с много астрономически факти, които са били неизвестни преди поколение.

Например в голяма степен благодарение на успеха на космическия телескоп „Кеплер“ сега вече със сигурност можем да твърдим, че Вселената е пълна със светове, близки до нашия.

Изглежда, планети имат повечето звезди, тоест само в Млечния път се подразбира съществуването на трилион малки тела.

По-задълбочен анализ на данните от „Кеплер“ предполага, че поне една от пет звезди може да има планета, аналогична на Земята по размери и средни температури. Такива светове може да са покрити с атмосфери и имат на повърхността си вода. С други думи, теоретично Млечният път може да е изпълнен с десетки милиарди роднини на Земята.

Трудно е да признаем, че всички тези светове се явяват стерилни, а това обстоятелство, което ни е сътворило нас, както и цялата флора и фауна на нашата планета, е било чудо. Обикновено всички чудеса рано или късно се опровергават от науката. Всъщност има само три начина да се потвърди или опровергае наличието на извънземен живот и всички те зависят от сложни и скъпи експерименти.

Първо, животът може да бъде открит (по космически мерки) съвсем близо до нас. И наистина се предприемат реални опити да се направи това – например на Марс. Но досега повечето търсения са били косвени – марсоходи, чиято работа се състои в търсенето на най-добри места за изследване на Червената планета, в търсене на фосилизирани или живи микроорганизми под стерилната повърхност.

Според Шостак това не са опити да се намери живот – това са опити да се открият места, където може да бъде открит живот. Прогрес в тези опити почти няма.

Без съмнение Марс остава основен кандидат за званието „пазител на извънземен живот“. И все пак някои експерти залагат на луните на Сатурн и Юпитер. Или поне пет от техните спътници, изглежда, може да имат годни за живот среди, основно течна вода, а в случая с Титан – и природен газ.

Видовете живот, които биха могли най-добре да се развиват на тези спътници, са микроскопични. Тяхното присъствие може да бъде открито по няколко начина, като се започне от обичайни полети, мисии, наблюдения на изпаренията от природните гейзери и се завърши с изпращането на сложни сондажни апарати, които да проникнат на десетки километри в ледовете и да достигнат до моретата под тях.

За съжаление голяма част от разузнавателните апарати, които могат да осъществят всичко това, още са на стадий проект. Прогресът върви бавно и най-вече поради слабото финансиране.

Още един начин за търсенето на доказателства за съществуването на извънземен живот е анализът на атмосферата на планетите, въртящи се около други звезди. Това се прави със спектроскопия – даденият подход позволява на изследователите да узнаят състава на атмосферата от разстояние много светлинни години.

На практика това е доста трудно да се направи, тъй като планетите са бледи, а звездите, около които се въртят небесните тела, са много ярки. Подобрение на „зрителните“ способности на астрономите може да се постигне с мощни орбитални телескопи. Инженерите могат да построят такива устройства през близките десетки години, стига за това да има пари.

Третият подход, насочен към търсенето на живот извън пределите на Земята, е търсенето на разумен живот чрез прослушването на радиосигнали, търсене на лазерни лъчи или топлинно лъчение. Това търсене може да се осигури от мощни приемници, но и тук финансирането е ограничаващ фактор.

Смята се, че за 2015 година НАСА ще отдели 2,5 млрд. долара за планетология, астрофизика и продължаване на работата над новия космически телескоп „Джеймс Уеб“. Той сякаш обхваща всички категории търсения, описани по-горе. Но това е значително под една хилядна от общия федерален бюджет на САЩ, отбелязва Шостак.

Средствата, отделени за проекта SETI, който се занимава с третия подход, са хиляда пъти по-малко. Така че всичко се свежда до следното: ние не знаем със сигурност има ли живот в пространството около земята, но обстоятелствата във Вселената безспорно свидетелстват, че това е правдоподобна идея. Потвърждението ѝ е просто въпрос на финансиране.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори