В партньорство с американската компания за производство на електроенергия BWXT Nuclear Energy Inc., НАСА изглежда, че се връща към предишната си идея за изграждане на ядрени ракети за проникване в космоса.
Първоначално замислени в рамките на проекта NERVA на агенцията, тези „атомни ракети“ бяха популярни по време на Студената война, когато ядрената енергия изглеждаше като решение за повечето от световните проблеми.
За разлика от днешните ракети, които излитат към космоса, като изгарят огромни количества гориво, атомните ракети разчитат на ядрено делене, обикновено на ядрото на урана. Тези атомни ракети имат реактор, който загрява пропеланти като течен водород, който се разширява през дюза, за да задвижи ракетата в пространството.
Докато ядрената енергия наистина би могла да бъде по-ефективна, идеята постепенно заглъхна през 70-те години заради потенциалните рискове като излагането на радиация, например. Да не говорим, че температурите необходими за ядрената реакция бяха абсурдно високи (около 2727 градуса по Целзий).
Днес възстановяването на проекта за атомна ракета е част от плановата програма на НАСА, наречена „Програма за промяна на играта“ или Game Changing Development Program, подкрепяща космическите технологии, които биха могли да решат актуални проблеми с изцяло нови подходи, като задвижване на ракетата с ядрена енергия, например.
„Тъй като искаме да стигнем далеч в слънчевата система, ядреното задвижване може да предложи единствения наистина жизнеспособен технологичен вариант за разширяване на човешкия обсег до повърхността на Марс и до още по-далечни други светове“, казва Сони Мичъл, мениджър проекти в Nuclear Thermal Propulsion в Space-Flight Center на НАСА в прессъобщение, в което обяви сътрудничеството на агенцията с BWXT в края на миналата година. „Радваме се, че работим върху технологии, които могат да отворят дълбокия космос за изследване на човека“.
Всъщност, НАСА смята, че атомните ракети и ядрените двигатели са от решаващо значение за плановете им да стигнат до Марс. Това е така, защото от всички възможни системи за задвижване, ядреният двигател осигурява най-късо време за пътуване, твърди агенцията.
Реакторът на атомната ракета също така „удвоява ефективността, с която ракетата използва гориво“, позволявайки използването на „драстично по-малък космически кораб и по-кратко време за транспортиране“, казва Стивън Хейстър, професор по аеронавтика и астронавтика в университета Purdue, пред Блумбърг.
За да може проектът да заработи, BWXT планира първо да тества проектите на НАСА за използването на ниско обогатен уран за атомните ракети. Използването на ниско обогатен уран е по-безопасно от високо обогатеното гориво като уран 235.
Намаляването на разходите за изпращане на мисии до Марс – с ракети като тези, които биха могли да използват горивото по-ефективно, би помогнало на човечеството да изпълни мечтите си да стъпи на Червената планета. И в НАСА изглежда са убедени, че е необходимо да се проучи всеки възможен път, за да стигнем там възможно най-рано.
Разбира се, SpaceX намали разходите за космически мисии благодарение на тяхната технология за многократна употреба. Но тези разходи все още остават високи, а компаниите в отрасъла искат да ги намалят още повече. Така че е в интерес на космическите изследвания да се поставят колкото се може повече възможности на масата. Кой знае, може би комбинирането на технологията за многократна употреба с ядрено топлинното задвижване на ракетата да е това, което всички търсят.
