НАСА визуализира пулса на живот на Земята

През последните две десетилетия НАСА внимателно наблюдава биосферата на нашата планета, как пулсира и се променя със сезоните.

Данните са безценни за изследователите, но и изображенията с времевите промени ни осигуряват спираща дъха визуализация на най-уникалната характеристика на живота на Земята.

Сателитната програма SeaWiFS стартира през 1997 г. и през следващите 13 години наблюдава Земята от орбита на 700 км от повърхността.

Целта на сателита е да събира данни за био-оптичните свойства на земните маси и океаните на планетата ни. По този начин вижда как цветовете на Земята се променят заедно със сезоните.

SeaWiFS не е първият спътник за събиране на оптична информация на биосферата на нашата планета. Програмата Landsat започва работа с изображения още в началото на 70-те години.

И, разбира се далеч не е последният, тъй като все по-голямо разнообразие от цифрови технологии се изпращат в орбита, за да наблюдават светлината, отскачаща обратно във все по-фини резолюции.

За изследователите дългосрочните тенденции са важни, защото помагат да се видят неща, които евентуално следват в близко бъдеще. Сателитните данни от подобни програми се използват за наблюдение на здравето на растенията, горите и морските култури, като по този начин се подобряват моделите и се прогнозират бедствия.

Останалата част от нас може да оцени истинската красота на нашия свят, който, визуализиран по този начин, изглежда сякаш диша.

Само вижте изображението по-долу и ще получите усещане за живия пулс на Земята: бялото на леда се развива и после отстъпва, пурпурните тонове, показващи фитопланктона и настъплението и отстъплението на зеленината, отразяваща растежа на растенията и цъфтежа на водораслите.

Тази зашеметяваща анимация е направена с помощта на данните от сателитите SeaWiFS, Terra Aqua и Suomi на НАСА.

„Това е Земята, която диша всеки ден, променяйки се със сезоните, реагирайки на Слънцето, променящите се ветрове, океанските течения и температурите“, казва Джейн Карл Фелдман, океанограф в космическия център на Годард на НАСА.

Технологията достига до точката, в която сензорите могат да получат по-фини детайли на дължини на вълните, които да разкрият какво се случва на химическо ниво.

Например, специфични промени в отразената светлина от растенията разкриват момента, в който фотосинтезата превръща въглеродния диоксид и водата в захари.

Преди няколко години НАСА използва този метод, за да проучи производителността на царевичните култури в Средния Запад на САЩ.

„Фактът, че да, това може да се измери, е направо откровение“, казва изследователят на НАСА Йоана Джойнер.

Позовавайки се на царевицата, тя добавя: „Тези растения имат някои от най-високите нива на флуоресценция на Земята“.

С такъв огромен каталог от образи, датиращи от почти половин век, изследователите на НАСА могат да получат ясна представа за видовете промени, които отнемат време.

„Тъй като спътниковият архив се разширява, вие виждате все повече и повече динамика“, казва Джефри Масек, шеф на лабораторията по биосферични науки в НАСА Годард.