Отношението на хората към астрологията днес варира от безрезервна вяра до пълното й отричане. Както сочи статистиката, броят на тези, които й се доверяват, е нараснал в последните 20 години повече от два пъти.
Кой е крив и кой е прав?
Преди да отговорим на този въпрос, нека напомним, че до XVII век непредизвикващите никакви възражения астрономия и астрология се смятали за родни сестри. Освен това със „звездната наука” сериозно се занимавали много видни учени на своето време.
Например Исак Нютон успешно е съставял хороскопи. Джордано Бруно, Николай Коперник, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и още много други известни астрономи са били също и изкусни астролози. А бащата на медицината Хипократ не само сам е изучавал „звездната наука”, но е стимулирал и учениците си с думите: „Лекар, невладеещ астрологията, е по-скоро глупак, отколкото лекар.”
В наши дни западните учени са се заели най-сетне с обективен анализ на астрологичните прогнози. Медици и психолози започнали с прости тълкувания на хороскопа, които сочат най-вероятните черти от характера на човека въз основа на датата на неговото раждане. Резултатите от статистически изследвания и изследването на реални хора показали, че в психиката им наистина се откриват особеностите, за които говори хороскопът.
Тези „съвпадения”, които многократно били проверявани и препроверявани, накарали трезвомислещата медицина да признае, че на хората, родени под един или друг зодиакален знак са присъщи определени общи психологически черти, а следователно и поведение.
След като била доказана достоверността на хороскопите, астрофизиците се заели с изследвания и изчисления, за да открият обяснение на загадъчния феномен. Накрая в астрономията се появило ново направление – астрооптика, която дала на астрологията това, което не й достигало, за да стане пълноправна наука – научна основа.
Механизмът на въздействието на космическите фактори върху земните биологични обекти, включително и върху човека, е доста сложен. Преди хилядолетия, наблюдавайки небесните тела, астрономите-астролози установили, че психическите, физиологичните и физическите особености на човека зависят от положението на Слънцето, Луната и осемте планети (включително Плутон) в момента на неговото раждане.
Но след това се изяснило, че това е необходимо да се знае, но не е достатъчно. Оказало се, че трябва да се отчита и взаимното разположение на тези десет небесни тела и дванайсет съзвездия, през които преминава Слънцето за година, докато се движи по еклиптиката. Тези съзвездия били наречени зодиакални от гръцкото „зодиакос” – звяр, и получили съответно имената Риби, Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей.
Астролозите справедливо смятали, че стотиците звезди в тези съзвездия оказват върху човека не по-малко влияние, отколкото космическите тела от нашата Слънчева система, но не можели да обяснят механизма на въздействието им. Той бил разкрит едва наскоро.
Всичко започнало с това, че учените започнали да търсят физично обяснение на „автографа”, който Космосът оставя върху човека в момента на неговото раждане. Със Слънцето и Луната било по-лесни – тяхното излъчване подобно на лъч от прожектор обхваща непосредствени участъци от земната повърхност и в голяма степен определя жизнената дейност на всички биологични обекти, включително човека.
„Астрологията е истинна наука, но не е точна наука. Ако беше точна наука, на човека нямаше да му бъде дадена свободна воля.“
Хадес, астролог
С планетите нещата били по-различни – студени тела, върху които няма изригвания, предизвикващи магнитни бури на Земята, а и поради голямата си отдалеченост не предизвикват силни гравитационни колебания. Получава се, че от тяхното съществуване хората на Земята, както се казва, нито може да изпитват топлина, нито студ, но достоверни научни факти свидетелствали, че това не е така.
И тук на помощ дошли астрофизиците и космобиолозите. От момента на раждането на Слънчевата система, тоест в продължение на 4,5 милиарда години, всички космически тела от галактиката непрекъснато въздействат на Земята със своето излъчване. Затова всичко живо на нашата планета в определена степен се явява продукт на това въздействие, приспособило се е към него и е принудено да се адаптира към периодично настъпващите промени.
Физическите характеристики на това излъчване са постоянни, но неговото влияние върху хората се мени по вина на осемте планети от Слънчевата система. При своето движение по еклиптиката за известен период те увеличават или намаляват плътността на космическото излъчване.
Това се случва, защото планетите затъмняват за известно време източниците на излъчване, предизвиквайки колебания в неговата интензивност. Съответно всички живи обекти на Земята получават в такива моменти повишена или понижена доза излъчване в сравнение с обичайната фонова.
Затова, според един от основоположниците на астрооптиката – проф. Юрий Сафронов, всички планети може да се разглеждат като гигантски космически лещи, фокусиращи падащото върху тях излъчване в изображения, плъзгащи се по повърхността на Земята. А тъй като планетите лещи имат различен вътрешен състав, това на свой ред се отразява върху параметрите на фокусираното от тях космическо излъчване, а това означава – и върху резултата на неговото въздействие върху човека.
Така, изхождайки от сложното взаимно въздействие на много космически фактори за всеки зодиакален знак, съвременните астролози могат да разчитат не само главните черти на характера и предразположеността към болести, а да нарисуват доста пълен психически, физиологичен и физически портрет на всеки конкретен човек.
Но особеностите на всеки организъм са само едната страна на медала. Другата е постоянната адаптация към променящата се космическа обстановка. Ако в даден отрязък от време съвкупното въздействие на небесните тела активира психически и физиологични процеси у даден човек, този период ще бъде благоприятен за него. Следователно дейността му ще бъде успешна. Ако космофизическите фактори се нареждат негативно, то съответните дни и дори часове се явяват критични. Задачата на истинските астролози се състои в това предварително да изчислят този сложен механизъм на взаимодействие между Космоса и личността.
И така, да обобщим. Когато детето се появи на бял свят от утробата на майката, върху него се изсипва космически поток, състоящ се от сложен комплекс от въздействие на планети и звезди. Той предизвиква съответни изменения в характеристиките на всички системи в организма – тоест протича тяхната „настройка” към външната среда.
Този „космически автограф” след това напомня за себе си през целия живот на човека, тъй като в зависимост от положението на небесните тела в Космоса създава за него благоприятни или критични условия на Земята. Хороскопът само ни предупреждава за това каква ще бъде обстановката в определен период от време. Така той дава на човека възможност да набележи най-добрия вариант за действията си и предварително да обмисли възможните последствия. Това позволява на хората да бъдат по-успешни и хармонични в своите решения, а значи – и по-щастливи.
Ако разглеждаме „звездната наука” като цяло, то наталната, или личностната, астрология е само една част от нея. В средата на 60-те години на ХХ век д-р Харлан Стетсън от Масачузетския технологичен институт заявил на доста авторитетен научен конгрес в Ню Йорк:
„Тъй като взаимовръзките между влиянието на космическите фактори и това, което се случва на Земята, не са просто съвпадение, изследванията в тази област може да се смятат за съвременна научна версия на средновековната астрология. С тяхна помощ може да се предсказват и развитието на икономическите цикли, и възникването на социални и военни конфликти, и приближаването на земетресения, и много други явления на Земята.”
Ето само един от примерите, потвърждаващи мнението на изследователя. Малцина знаят, че японците са победили значително превъзхождащите ги руски сили в Руско-японската война от 1904–1905 г. благодарение на астрологични предсказания. Те изчислили точните дни и часове, когато японският флот трябвало да мине в атака. Резултатът – японският флот победил превъзхождащата го руска армада.
Астролозите са предсказвали успешно съдбата на редица кораби, което получило многобройни потвърждения по време на Втората световна война. Оправдало се и предсказанието за американската подводница „Трешър”. След като тя била спусната на вода, един нюйоркски астролог направил хороскоп на „раждането” на лодката и предсказал, че ще я застигне гибел и че ще загине целият й екипаж. И действително, когато на 10 април 1963 г. „Трешър” излязъл в Атлантическия океан, се разбил при неясни обстоятелства, отнасяйки на дъното 129 живота.
Днес ние сме очевидци на това, че древната астрология в своята нова мантия на учения от ХХ век е оживяла и укрепнала. В много страни по света тя се признава официално и се преподава в отделни катедри и факултети. Астролози-учени сега работят наравно с изследователи от други науки.
Хороскопи се съставят не само за отделни лица, но и за партии, фирми, градове и държави. В последния случай се правят, за да предскажат периодите на разцвет и упадък, да предвидят развитието във външните отношения, демографските цикли, резултатите от спорове, последствията от митинги, стачки, ултиматуми, войни и много други…
Източник: „Тайная Власть” 8, 2013
