Най-кошмарните теории, които познаваме

Сценариите за развитието на човешката цивилизация са безкрайно множество. Тук са събрани някои от най-кошмарните теории според Imgur.

Фалшивият вакуум

Казано накратко, според тази научна теория нашата Вселена се явява част от друга, още по-голяма Вселена, която сега се намира в състояние на временна фаза. Ако си представим всичко във вид на един образ, то голямата вселена е канче с кипяща вода, а нашата е само едно от малките мехурчета, образували се на дъното. Та това мехурче рано или късно ще стигне до повърхността на водата (дори ако за това са необходими милиарди години) и целият ни свят заедно с всичко, което познаваме, ще изчезне за миг без каквото и да е предупреждение, а ние нищо няма да можем да направим по въпроса.

Големият филтър

Теорията, изказана през 1996 година от Робин Хенсън, предлага отговор на въпроса: ако още някъде във Вселената има живот, защо досега не сме го открили? Тя твърди, че някъде между планетите, където все още няма живот, и планетите с развити цивилизации се намира Голям филтър – неизвестни фактори, препятстващи появата на живот или унищожаващи го на планетите, попадащи под тяхно влияние. Тези фактори или разрушават планетата като такава, или унищожават живота на нея. Това значи, че човечеството ще попадне под един от три сценария на развитие:

– Ние сме изключение – нашата планета е преминала през Големия филтър, но поради някакви причини животът на нея не е бил унищожен.

– Ние сме първите. Тази версия подразбира, че условията в нашата Вселена едва сега са станали благоприятни за високоразвит живот, способен да заселва други планети.

– Ние още не сме достигнали филтъра. В този случай всичко е печално и откриването на живот на Марс или Европа ще бъде просто ужасна новина, понеже това ще означава, че срещата с Големия филтър тепърва предстои.

Мозък в контейнер

Тази теория често се използва за описание на експерименти, насочени към установяване на отделни особености на нашата представа за знанията, реалността, истината, разума и смисъла. Тя допуска, че:

– мозъкът е източник на нашето съзнание;

– мозъкът функционира с помощта на електрически импулси;

– външни дразнители могат да повлияят на работата на мозъка;

– всеки външен дразнител може в известна степен да бъде симулиран изкуствено така, че мозъкът да не може да отличи изкуствено създадения външен дразнител от съществуващия реално.

Най-интересното е, че според тази теория вие сами можете да сте „мозък в контейнер“. А целият живот около вас е не повече от моделирана изкуствено реалност.

Философската школа солипсизъм има доста интересни възгледи и в известна степен разкрива тази концепция.

Високоразвити същества от други измерения

Представете си, ако съществуваше особен вид човек, чийто живот протича изключително в 2D формат. Ние бихме могли просто да го наблюдаваме отгоре и той дори да не разбере за това. Съществувайки изключително в 2D пространство, подобни хора дори не биха могли да си и представят по какъв начин някой може да ги гледа отгоре. А сега си представете 4D човек. Той може да ни наблюдава от своето 4-измерно пространство и ние никога да не разберем това. Той може да е точно зад нас и ние пак никога да не разберем. Та както ние бихме могли да си взаимодействаме с 2D човека, така и той може да си взаимодейства с нас. Но докато той сам не поиска това, ние никога няма да разберем дори за неговото съществуване.

Теорията „Плосък свят“ (Flatland) на Карл Сейгън много добре обяснява тази концепция и дори много повече.

Парадоксът на Ферми

За него вероятно сте чували. Да си представим мравуняк насред гората. И точно до мравуняка ние строим огромна магистрала с 10 ленти. И ето въпроса: ще разбере ли мравката какво представлява 10-лентова магистрала? Ще разберат ли мравките технологията и намеренията на съществата, които изграждат магистрала в непосредствена близост до тях?

© NASA, ESA, and S. Beckwith (STScI) and the HUDF Team

По същия начин и ние не можем не само да уловим сигнали от загадъчната Планета Х, но и да не разберем що за организми я обитават и с какво се занимават. Те са толкова далече от нас, колкото сме и ние от мравките. И дори ако един ден решат да ни обучат на своите технологии, това ще бъде равносилно на явлението интернет за мравките.

Когато Франсиско Писаро тръгнал да завоюва Перу, щеше ли да се спре при мравуняка, за си пообщува с него? Би ли бил толкова великодушен, че да помогне на мравките да си построят мравуняка? Би ли отложил постигането на своята цел, за да разруши мравуняка? Или цялата история с мравуняка би била пълна глупост и никога не би заинтересувала Писаро?

Ето такава може да е и нашата ситуация тук.