Най-подходящите за живот области на Млечния път

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Моделиране на разпределението на междугалактичния газ в Млечния път (MW) и Андромеда (M31). © K. Riebe/CLUES project
Антония Михайлова

Изследователи от университета на Сейнт Андрюс във Файф (САЩ) предлагат да търсим потенциално обитаеми планети по-насочено.

Създаден от учените модел възпроизвежда еволюцията на спиралните галактики от рода на Млечния път, определяйки максимално подходящите за възникване на живот зони, съобщава Science. Работата на учените ще бъде публикувана в International Journal of Astrobiology, а засега е достъпна на сайта arXiv.org.

Учените под ръководството на Дънкан Форган са създали модел на спирални галактики от рода на Млечния път и най-големите му съседи – Андромеда (М31) и Триъгълник (М33). Моделът представлява симулатор на формирането на Местната група галактики (МП, М31 и М33) и изчислява техните обитаеми зони.

Галактиките са моделирани с отчитане на разпределението на веществото в тях, като учените добавили в модела и последните данни за екзопланетите, а след това го оставили да еволюира. В резултат били установени най-подходящите за възникване на живот области и били открити нови обитаеми зони.

Обитаемата зона в астрономията е условна област в Космос, където могат да съществуват планети с течна вода. Вероятността от възникване на живот е най-голяма в обитаемата зона около звезди (circumstellar habitable zone, CHZ), намиращи се в обитаемата зона на галактики (galactic habitable zone, GHZ).

Изследването на учените било съсредоточено именно върху изучаването на такива потенциално дружелюбни за живот галактични области.

Някои резултати от моделирането се оказали предсказуеми – наистина най-големите шансове за съществуване на живот са свързани с областите с ниска концентрация на звезди.

Взривовете на свръхнови, способни да унищожат всеки обитаем свят, са сравнително редки в такива зони. При спиралните галактики от рода на Млечния път най-негодни остават центърът, докато ръкавите са подложени на по-малко опасности и са по-подходящи за търсене на „втора Земя“. Земята се намира на вътрешната граница на тази обитаема зона.

Моделът на учените отчита не само съществуващата ситуация, но и космическата еволюция. Моделирайки сблъсъка на Млечния път и Андромеда, Форган и екипът му открили, че в резултат на този процес обитаемата зона се измества, но след това отново се връща в очакваните параметри.

Дори след галактическа катастрофа се запазва зависимостта: колкото по-голямо е разстоянието от центъра на галактиката, толкова по-големи са шансовете за съществуване на потенциално обитаеми светове.

Най-интересният резултат от моделирането се оказала възможността от съществуване на живот извън пределите на спиралните ръкави. Учените прогнозират съществуването на обитаеми зони в така наречените filamentlike streams of stars – остатъци от галактични сблъсъци, както и малки галактики сателити, въртящи се около Млечния път.

В тези космически обекти има своеобразни „джобове“, в които се разполагат звезди с потенциално обитаеми планети.

Обикновено астрономите не се занимават с търсене на живот на подобни места, но според физика Анупам Мазумдар (Anupam Mazumdar) от университета на Ланкастър моделът на Дънкан и колегите му ще помагне на астрономите да се концентрират върху областите с най-високи шансове за живот, вместо да сканират цялото космическо пространство.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори