Най-самотното дърво на света може да ни покаже точния момент, в който е започнал Антропоцена

На остров Кембъл в Южния Океан, на около 640 км южно от Нова Зеландия расте един единствен ситков смърч. На повече от 275 км от което и да било друго дърво, смърчът често е наричан най-самотното дърво на света.

То е засадено в началото на 20 век от лорд Ранфърли, губернатор на Нова Зеландия, а дървесината му е „записала“ радиовъглерода произведен от тестовете с атомни бомби. Годишните слоеве показват пик през 1965 г., точно след забраната на тестовете.

Затова се смята, че дървото ни дава конкретен маркер за старта на антропоцена.

Защо точно 1965? 60-те години са период, свързван с движението на хипитата и раждането на модерното общество, времето на кацането на Аполо на Луната и легендарната снимка на уязвимата ни планета, „щракната“ от пустинната лунна повърхност.

Това също е и време, в което светът започва бързо да се глобализира, със светкавична индустриализация, съпътствана от икономически растеж и увеличаване на населението, което от своя страна води до нарастване влиянието върху околната среда.

Този следвоенен период е наричан великата акселерация. Така че въпросът е, дали тази съществена промяна в човешката активност е оставила неизтриваем белег върху планетата, който би се запазил в сигнатурата на геологичния запис, дори ако ние изчезнем безследно още сега.

Концепцията за геологическа епоха, доминирана от човека (антропоцена) е още от 19 век, но идеята, че именно ние сме създали антропоцена стана по-популярна едва в последно време в контекста на дългосрочните глобални промени в околната среда, далеч отвъд онова, което може да се счита за нормално.

Хората отдавна имат влияние върху планетата на локално или дори на континентално ниво, но мащабът на модерните промени е съществено по-голям, което принуждава геолозите да приемат доказателствата и да припознаят официално антропоцена в геологическата времева скала.

Така научната общност беше изправена пред предизвикателството да открие глобален маркер в околната среда, който да представлява тази промяна.

Основен претендент за дефиниране на старта на епохата на антропоцена е пикът в радиоактивните елементи, произведени от надземните тестове с термоядрени бомби, повечето от които са проведени в разгара на Студената война в началото на 60-те.

Основният проблем от гледна точка на геолозите е, че записът за този пик в радиоактивността (съхранен например в седиментите на езера или в годишните слоеве в дърветата) е наличен само в северното полукълбо, където повечето тестове са се провеждали.

За да се докаже наистина глобално човешко въздействие върху околната среда, е необходим сигнал от локация в южното полукълбо, който се появява по същото време, в което и на север. Тук се включва новото изследване.

В Scientific Reports са публикувани данни за такъв запис, който идентифицира радиоактивен сигнал, запазен на такова място – остров Кембъл в Южния Океан.

По време на австралийско-азиатска антарктическа експедиция 2013-2014 г.г. са били взети проби от острова, за да може да се докаже промяната в околната среда на тази толкова отдалечена локация. Самотният ситков смърч расте в южната част на острова.

Този дървесен вид расте естествено по западния бряг на Северна Америка – от Аляска до Калифорния. На остров Кембъл, в южното полукълбо, смърчът живее, само защото хората са го пренесли там.

Не на последно място, дървото на остров Кембъл се развива изключително добре – скорстта му на растеж е 5 до 10 пъти по-бърза от тази на околните видове храсталак, което дава на учените огромен обем данни за работа.

Подробният анализ на слоевете на дървото, образувани всяка година в дървесината, показват пик в радиоактивните елементи за периода между октомври и декември 1965 г., което напълно съвпада със същия сигнал, записан в северното полукълбо.

Този самотен смърч доказва, че хората са оставили глобален белег върху планетата, дори в най-девствената среда, който ще се съхрани в геологическия запис за десетки хилядолетия и отвъд.

Тази статия е публикувана в The Conversation. Прочетете оригиналната статия.