Най-зловещото древногръцко проклятие

Да наемеш професионалист по проклятията, да изпишеш красиво проклятие на оловни таблички, без да забравиш да посочиш имената и заниманието на прокълнатия, да погребеш тези таблички в първия попаднал ти гроб и да чакаш твоят враг да бъде сполетян от гнева на боговете – така преди 2400 години в Гърция се разправяли с конкурентите по бизнес.

Пакет от пет оловни таблички, пробити с гвоздей, е открит от археолозите още през 2003 година. Те лежали в гроб до кремираните останки на млада жена. На четири от табличките били забелязани редове от текст, а петата се оказала празна.

Мястото на находката има значение: разкопките са провеждани в атинския район Нов Фалерон до пристанището на Пирея. Тази местност винаги се е отличавала с особен колорит – във Фалерон се намирало първото пристанище на Атина, докато през 483 година пр.н.е. не го преместили в Пирея.

Не е трудно да си представим атмосферата на занаятчийския пристанищен регион с разноцветната му „фауна“ – разкопки на местните некрополи неведнъж са поднасяли изненади на археолозите – попадали са им и братски гробове, и скелети в окови, и останки на хора, хвърлени да умират без погребение, и тела на влюбени, починали и погребани в един ден.

Гръцките изследователи буквално не смогват да се занимават с всички открити артефакти. Оловните таблички били изпратени на съхранение в Археологическия музей на Пирея, където престояли повече от десет години, докато от тях не се заинтересувала Джесика Ламонт (Jessica Lamont) – аспирантка от университета Джон Хопкинс, специалист по епитафия. Тя е публикувала своя превод и тълкование на табличките в сп. Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik.

Оказва се, че табличките, датирани от началото на IV в. пр.н.е., съдържат внимателно и дори поетично формулирано проклятие по адрес на осем души – четири семейни двойки, собственици на местни таверни. Целта: да се отстранят конкурентите по бизнес, „нищо лично“.

Една от оловните таблички с проклятията. © Jessica Lamont

Като „изпълнители“ на проклятието се призовават Хеката, Хермес и Артемида в тяхната хтонична същност, тоест като богове на подземния свят. Защо Хермес и Хеката – е ясно докато Артемида обикновено се асоциира с живата природа и плодородието, тя била смятана за покровителка на младите момичета, омъжените жени, бременните…

Но поръчителят на табличките се обръща към друга, разрушителна Артемида, свързана с царството на мъртвите и вечния мрак.

Отстраняването на конкуренти чрез ръцете на боговете е обичайна практика в Древна Гърция – по-рано археолозите вече са откривали подобни артефакти. Любопитно е, че най-често гърците проклинали стопанките на таверни. Проклятията към семейни двойки имали за цел не толкова личния живот, колкото бизнеса им.

В този смисъл табличките от Фалерон не са уникални, но са доста необичайни. Около 80% от древногръцките таблички с проклятия съдържат само имена и кратък текст, от който е невъзможно да се разбере причината за конфликта. Проклятията, изучени от Джесика Ламонт, са доста красноречиви, написани изискано.

Текстът с проклятието на една от табличките. © Jessica Lamont

„Много рядко ни попада толкова подробно и красиво изложение на проклятия. Те са прекрасни, ако забравим за зловещия им смисъл“, казва Ламонт.

Всичко сочи, че поръчителят е наел добър професионалист, експерт по окултните услуги. Съдейки по професията на жертвите, поръчителят на табличките – мъж или жена – също е имал непосредствено отношение към древногръцката индустрия на храненето и развлеченията.

Възможно ли е жената, в чийто гроб са открити табличките, да е била техен поръчител? Едва ли. По-скоро тя не е имала отношение нито към проклятията, нито към таверните, нейният гроб просто е бил „подръка“ в подходящия момент.

„За да сработят проклятията, те трябвало да поставят под земята, например в гроб или кладенец. Смятало се, че такива места са били проходи в подземния свят и осигурявали доставка на посланието при адресата. При получаването боговете можели да отговорят на призива на смъртния и да изпълнят молбите му“, разказва Ламонт в изданието Live Science.

Проклятието „кучешко ухо“

Текстът с проклятията на четирите таблички е практически идентичен. Петата умишлено е оставена празна – очевидно над нея е произнесено устно заклинание и след това е прибавена към останалите.

Джесика Ламонт тълкува текста на едната от плочките, която се е съхранила най-добре. В проклятието се съдържа призив към Хеката, Артемида и Хермес да накажат мъж на име Деметриос и жена на име Фанагора, владеещи τό καπηλεῖον – Ламонт превежда тази дума като „таверна“.

© Jessica Lamont

Поръчителят иска пълно съсипване на конкурентите, той моли боговете: „Изпратете своя гняв на Фанагора и Деметриос, и на таверната им, и на имуществото им, и на всичките им владенияя. Аз свързвам своя враг Деметриос, с него и Фанагора, с връзките на кръвта и праха с всички мъртви…“ Кръвта и прахът според Ламонт са органични съставки, използвани при провеждането на ритуала.

Следват указания за боговете: да не свалят проклятието до изминаването на четири години. Такава формулировка се среща за първи път от историците. Ламонт смята, че „четири години“ вероятно е намек за олимпийския цикъл, периодът между игрите, който може да е служил като измерител на времето.

Последният ред на проклятието: „Ще те вържа в такива възли, Деметриос, от които няма по-силни, ще избия kynotos на твоя език.“

Kynotos е любопитна дума, която първоначално смутила Ламонт. Буквалният превод е „кучешко ухо“. Известно е, че в магьосническите обреди са използвани разнообразни, понякога екзотични неща – риби, птици, змийски зъби, брада от вълк, прах от гущери и дори очи на прилепи.

Но според Ламонт в дадения случай „кучешкото ухо“ следва да се тълкува различно, като се отчита дейността на поръчителя и прокълнатите. Всички те са били собственици на таверни, а там вероятно са се играели и хазартни игри. На жаргона на древните гърци „кучешко ухо“ е означавало минимална или губеща комбинация от точки. Може да се предположи, че поръчителят на проклятията е искал конкурентите му да бъдат сполетени от съдбата на губещите.

Използването на толкова специфичен термин в проклятието „говори, че атинските таверни в IV-V в. пр.н.е. са били не само питейни заведения. Това са били места за хазартни игри и други грозни занимания“, обяснява Джесика Ламонт.

Казано по-просто, те са били публични домове, при това в пристанищен район. Собствениците на подобни заведения са били готови на всичко и с тях са можели да се разправят само боговете.

Ако „кучешкото ухо“ е било най-нещастната комбинация, пожеланието да бъде избито на езика на Деметриос придобива смисъл. Фактът, че табличките са пробити с пирон, може да е ритуално и материално изражение на това проклятие, смята Ламонт.

Никога няма да разберем как са реагирали боговете на изисканото проклятие и получил ли е Деметриос „кучешко ухо“ на езика. Всички отдавна са починали. И само духът на отмъщението на конкурента е доказал своята жизненост.