Британският вестник Telegraph пусна преди дни статия за астероида 1950 DA със следното заглавие: „Огромен астероид ще унищожи живота на Земята през 2880 година“.
Проблемът се състои в следното: много, много малка е вероятността този астероид да ни унищожи през 2880 година и затова въпросното заглавие в значителна степен въвежда в заблуда.
В най-добрия случай такъв проблем просто не съществува. Реалната ситуация изисква определено време за обяснение, но както обикновено, се налага да потърсим истинската наука.
Астероидът и свързаната с него реална наука
1950 DA започна да се появява в новините от последно време, защото екипът специалисти, занимаващи се с изучаването на скоростта на неговото въртене, открили нещо странно – този астероид се върти толкова бързо, че трябва да се разпадне на части.
Вероятно си представяте астероидите като плътни и монолитни парчета скали, но е известно, че някои от тях повече приличат на „купчина камъни“, слепени от по-малки късчета скалисти породи, задържани заедно от собствената им гравитация.
Възможно е на началния етап астероидите да са били с твърда маса, но многобройни сблъсъци в продължение на милиарди години води до образуването на пукнатини и затова те започват да приличат повече на гигантски торби с раздробени породи.
1950 DA се явява тъкмо такава купчина камъни. Той се върти бързо – един „ден“ на този астероид трае само два часа. Размерът му е 1,3 км и това означава, че ако сте на екватора му, то задържащата ви на повърхността гравитация ще бъде по-малка от насочената навън центробежна сила. Тоест в такъв случай ще бъдете запратени в Космоса.
Подобно нещо едва ли можем да си представим на твърда скала, но 1950 DA не се явява твърд и това значи, че той трябва да се разлети във всички страни. Но нищо подобно не се случва, а това на свой ред означава, че трябва да съществува някаква сила, задържаща всичките му съставни части на едно място.
Учените размишляват за характера на тази сила и говорят за сили на Ван дер Ваалс, тоест за сложен ефект, който може да си представим като електростатичен заряд между молекулите. Подобна идея се обсъжда от няколко години, но за първи път е била изучена детайлно спрямо астероида 1950 DA.
Изучаването на астероидите е занимателно и разбира се, има голямо значение за науката, но съществуват и практически съображения – ако открием астероид, който някога може да се вреже в Земята, то трябва да направим нещо, за да не се случи това.
Една от идеите е да се насочи космически апарат към астероида, притежаващ достатъчна сила за изменение на неговата орбита. При това голямо значение ще имат физическите характеристики на астероида – дали той се състои от метал, от скални породи, или представлява купчина камъни. Съставът на астероида ще повлияе на неговата реакция на сблъсъка. Колкото повече астероиди като 1950 DA изучим, толкова по-добре.
Заглавие, нямащо отношение към истинската наука
Както се оказало, 1950 DA се явява „околоземен астероид“, защото неговата орбита в даден момент ще го доведе доста близо до Земята. Може ли той да се вреже в нашата планета? Да, при определени обстоятелства.
В момента неговата орбита не му позволява да се сблъска с нас. Но на астероидите въздействат сили, които с времето изменят леко орбитата им. Една от тях носи названието ефект YORP, тоест въздействие на слаба сила, възникваща от характера на въртене на астероида и загубата на топлина от него.
Излъчваните инфрачервени фотони – когато той е още топъл – носят малко количество енергия и работят приблизително както ракетните двигатели с малка тяга. В продължение на много години подобен род въздействие може да измени както въртенето на астероида, така и параметрите на неговата орбита.
Опитът да се определи положението на астероида за много години напред е само предположение, на което не може да се разчита. Незначителни неясноти при определянето на неговата позиция са способни да станат причина за големи грешки, затова колкото по-отдалечено в бъдещето е положението на астероида, който се опитвате да предскажете, толкова по-неопределено ще бъде неговото местонахождение.
Астероидът 1950 DA е открит през 1950 година и е изучен доста точно през 2001 г. Това позволява да се определи орбитата му в по-далечно бъдеще, отколкото в случая с други астероиди.
Миналата година още една група учени се е занимавала с този въпрос. Те съобщили за голям брой незначителни въздействия върху астероида, включително ефекта YORP, гравитациите на планетите, гравитациите на други астероиди и т.н.
Изследователите установили, че вероятността от сблъсък със Земята през 2880 година е 2,48×10-4, или 1:4000. Тоест тази вероятност е изключително малка. Вестник Telegraph е използвал стари данни за вероятността от сблъсък – 1:300.
