Не пропускайте последния звездопад – Джеминидите
Последно: 12 декември 2012 г. в 02:10
Ако сте разочаровани от оскъдното представление, изнесено от метеорния поток Леониди преди месец, не се отчайвайте. Все още имате шанс да наблюдавате последния за тази година и вероятно най-зрелищен „звездопад”. Става дума за Джеминидите, чийто пик се очаква през нощта на четвъртък срещу петък тази седмица.
Метеорният поток Джеминиди е получил това име, тъй като от гледна точка на земния наблюдател падащите звезди идват от точка (радиант) в съзвездието Близнаци (Gemini).
В умерените ширини на Северното полукълбо това съзвездие се вижда вечер от източната страна и след полунощ се вдига високо на небето. Радиантът на потока се намира до Кастор и Полукс – двете най-ярки звезди от съзвездието Близнаци.
Пикът на Джеминидите ще бъде в 23,30 ч. по Гринуич на 13 декември (1,30 часа българско време на 14 декември). В този момент броят на метеорите ще достигне 120 „падащи звезди” на час. Астрономите обаче твърдят, че те ще валят с подобна интензивност през цялата нощ.
Условията за наблюдението на Джеминидите тази година ще бъдат почти идеални, но стига да няма облаци. Причината, е, че Луната няма да пречи на зрелището, тъй като събитието тази година съвпада с новолунието.
Метеорите, които ние наричаме „падащи звезди”, се наблюдават, когато в атмосферата влизат и изгарят частици прах. Метеорните дъждове са свързани с преминаването на Земята през частиците, оставяни от опашките на комети. За много метеорни потоци са известни и кометите, които са „отговорни” за звездопадите.
Потокът Джеминиди се отличава от останалите по това, че той не се поражда от комета, а от астероида 3200 Фаетон (3200 Phaethon). Фаетон е открит от инфрачервената космическа обсерватория IRAS през 1983 г. и е класифициран като астероид, тъй като няма характерната за кометите опашка.
Ексцентричната му орбитата преминава през Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер и достига дори по-близо до Слънцето, отколкото е Меркурий.
Според някои астрономи Фаетон прилича по цвят на астероида Палада от Главния астероиден пояс и би могъл да е 5-километров къс от него. Ако Фаетон се е отчупил от Палада, Джеминидите може да са отломки от отчупването.
Астероидът Палада, от който вероятно се е откъснал Фаетон.
© B. E. Schmidt and S. C. Radcliffe of UCLA
Но наблюденията върху траекторията на отломките сочат, че Фаетон ги е посял, когато е бил близо до Слънцето, а не вследствие на евентуалното си откъсване от Палада.
Така се е родила хипотезата, че при нагряването си Фаетон изхвърля частици прах в Космоса. Учените от НАСА са проверили това предположение, като са насочили слънчевите сонди STEREO към астероида. На една от снимките Фаетон увеличил яркостта си два пъти. Под действието на слънчевата топлина тялото на Фаетон изхвърляло прах. Когато Земята премине през този прах, попадналите в атмосферата частици изгарят и предизвикват ефектно светлинно зрелище.
