Когато учените търсят финансиране за своите проекти, eдва ли имат шансове, ако изследователската им работа не вълнува достатъчно емоциите. Вълнението е присъщо за най-спорните сфери от изследванията, но спонсорите предпочитат да влагат средства в проекти, които почти сигурно ще донесат печалби.
„Фактически трябва да покажете, че половината работа вече е направена, за да демонстрирате, че е осъществима”, казва Люсиън Валкович, астрофизик от Принстънския университет.
Следвайки този стандарт, последният проект на д-р Валкович изобщо не би трябвало да получи финансиране. Тя възнамерява да започне търсене на извънземен разум не с помощта на обичайни методи като прослушване на радиоефира ала Джоди Фостър от филма „Контакт” или наблюдения на лазерни излъчвания. Вместо това тя иска да провери дали извънземните не манипулират по някакъв начин светлината, идваща от техните звезди, за да ни изпратят сигнали.
Благодарение на програма, озаглавена „Нови граници в астрономията и космологията” (New Frontiers in Astronomy and Cosmology), финансирана от фондацията „Джон Темпълтън” и ръководена от университета на Чикаго, Валкович има шанс. Авангардното изследване има за цел да отговори на въпроса „Сами ли сме във Вселената?”.
Шансовете да се открият извънземни по проекта на Валкович може да не са много големи, но самата техника на търсене е простичка.
„Ние изхождаме от това на какво трябва да прилича сигналът от извънземния разум. Смятаме, че този сигнал трябва да бъде такъв, че принципът на създаването му да може да бъде разбран от нас, тъй като търсенето на сигнали с напълно непозната за нас природа е крайно сложна задача.”
Но ако извънземните са толкова развити, че могат да накарат светлината на своята звезда да мига, то не е важно как точно правят това – ние можем да видим този сигнал при всякакво ниво на нашите собствени технологии. Фактически, твърди Валкович, „ние изхождаме от това, че вече сме засекли този сигнал, просто не сме успели да го разпознаем заради нашите предубеждения”.
Така че тя и нейните колеги (включително професор Едуин Търнър от Принстънския университет, който неотдавна изказа мнение, че на Плутон може да има градове на извънземни), възнамеряват да изучат наличните материали – архивите на телескопа „Кеплер”, който сканира Космоса от 2009 г. за звезди, които мигат заради планетите, преминаващи пред тях. „Кеплер” търси и звезди, които мигат, защото на тях има петна или защото периодично ги закриват други звезди, или менят интензивността на светенето си заради собствената си вътрешна природа. Екипът на Валкович смята да използва алгоритъм за търсенето на необичайни модели на тази променливост.
„Ние ще търсим всички признаци, които сме в състояние да разберем – казва тя, – но ще търсим и сигнали, които не се връзват с добре известните ни физически процеси.”
Преди всичко те ще се стараят да обяснят необичайните вариации с помощта на традиционни физически механизми и това самò по себе си може да стане важен страничен резултат от проекта. Широкомащабните изследвания на небето с помощта на инструменти от рода на подготвяния Голям синоптичен изследователски телескоп (Large Synoptic Survey Telescope, LSST) неизбежно ще доведат до откриването на голям брой неочаквани феномени и работата на Валкович може да даде предварително обяснение поне на част от тях.
А когато тя и екипът й изчерпат всички възможности за правдоподобни и естествени обяснения на странните мигания, те ще бъдат принудени да допуснат, че е възможно наистина да се се натъкнали на сигнали от извънземен разум. Това е сложна и пипкава работа, но някой ден може да донесе плодове.
Източник: TIME
