Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Необяснимите звездни мистерии

2 януари 2013 г. в 00:35
Последно: 4 януари 2013 г. в 01:21

Откъде се вземат звездите и къде изчезват? Какво са тъмната материя и тъмната енергия? Има ли живот на други планети? Могат ли звездите да живеят вечно?

Независимо от голямото количество знания, натрупани през вековете, все още не можем да си обясним много неща. А не можем да си ги обясним, защото не разбираме как изобщо са възможни.

Това не засяга задължително далечни и недостижими обекти и странни явления. Обикновените звезди крият много тайни, които ни предстои да разгадаем. Ето какви загадки са поставили някои от тях пред астрономите.

Най-старата звезда, която не би трябвало да съществува

Звездата, чиято тайна предстои учените да разкрият, е получила наименованието SDSS J102915 +172927. Тъй като звездите във Вселената са прекалено много, а предметите за изследване може да са хиляди, то астрономите не успяват да им дадат „по-човешки” имена. Странното название всъщност сочи нейното местоположение, но ние, обикновените хора, не сме в състояние да схванем астрономическата логика зад цифрите.

През 2011 година група европейски астрономи откри тази звезда в съзвездието Лъв. Размерите й са около 80% от тези на Слънцето и учените смятат, че тя е на около 13 милиарда години.

Тай като самата Вселена, според съвременните представи, е на около 13,7 милиарда години, тази звезда може да се окаже най-старата от известните. В нея не са забелязани особени странности, освен това, че тя просто не би трябвало да съществува.

Звездата се състои 99,99993% от водород и хелий, които са прекалено леки, за да образуват звезда сами по себе си. Ако тези данни се заложат в който и да е съвременен компютър, то програмите ще покажат, че съществуването на такава звезда е невъзможно.

Засега науката е безсилна да даде отговор на въпроса по какъв начин е успала да се образува тази звезда без по-тежки елементи.

Тайнствената звезда, заобиколена със спирали

Разположена на около 400 светлинни години от Земята в съзвездието Вълк, звездата SAO 206462 е привлякла вниманието на астрономите през 2011 година. Удивила ги не самата звезда, а това, което я заобикаляло – създавало се впечатлението, че около звездата има спирални ръкави.

Спираловидните образувания не са нещо странно в Космоса, те често може да се видят в галактиките, но учените не били виждали такива около звезда.

Има предположения, че спиралите са се формирали от гравитацията на планетите, които са се образували от праха, заобикалящ звездата. Но и до днес няма ясни доказателства, подкрепящи тази теория. Загадката ще остане, докато не бъдат открити планетите, които биха могли да завъртят веществото около звездата и да образуват спиралите.

Вечно младите особени звезди

Месие 4 е сферичен звезден куп, който се намира на 7200 светлинни години от Земята. Ако си представим, че галактиките също имат жизнен цикъл, то тази галактика би трябвало да се е формирала практически в самия край на жизнения си път. А тя е на 12,2 милиарда години.

Loading player…

Смята се, че всички галактики в крайна сметка се превръщат в сферични купове. Когато запасите от газ и прах, необходими за образуването на звездите, се изчерпат, галактиките се оказват на последния стадий от жизнения си цикъл.

Когато учените разгледали тази особена галактика през септември 2012 г. с телескопите в Чили, те видели звезда, която била богата на такъв материал като литий. Литият не е необичаен елемент за звездите. Но той изгаря в първите няколко милиарда години от жизнения цикъл на звездата.

Тъй като голяма част от оцелелите звезди в този куп са на възраст около 10 милиарда години, да се открие звезда с такъв елемент, е все едно да се намери игла в купа сено.

Учените смятат, че тази звезда по някакъв начин попълва запаса си от литий, което я защитава от стареене. Мнозина астрономи я наричат „вечно млада звезда фантом”. Как успява да се снабдява с литий, остава загадка, над която астрономите си блъскат главата.

Звезди в галактиката Андромеда, които успяват да избягат от черната дупка

Тази загадка е свързана с няколко милиона звезди. На 2,5 млн. светлинни години от нас се намира галактиката Андромеда, най-близката спирална галактика. В центъра й е разположена свръхмасивна черна дупка –огромна прахосмукачка, която е способна да унищожи всичко наоколо.

През 2005 г. космическият телескоп „Хъбъл” успява да разгледа нейния център, като отрива там син диск, който се върти на много опасно разстояние от черната дупка. По-нататъшният анализ показал, че това не било просто горещ прах. Светенето идвало от милиони млади сини звезди.

Тези звезди се въртели около черната дупка със скорост над 3,7 млн. км в час. С такава скорост земният екватор може да се обиколи само за 40 секунди. Подобен диск, ако се основаваме на знанията, които имаме, не би трябвало да съществува. Газът, който формирал този диск, както и самите звезди, трябвало да бъде разсеян от невероятната гравитация на черната дупка. По какъв начин тези звезди са останали незасегнати, остава загадка.

Масивни звезди с необичайни свойства в съзвездието Змиеносец

Звездата J1822.3-1606 се отнася към този тип звезди, които се наричат неутронни. Тя е разположена на 20 светлинни години от нас в съзвездието Змиеносец.

Звездите може да завършат живота си по три начина – да се превърнат в бели джуджета (например по-малки звезди от нашето Слънце), в неутронни звезди (ако имат по-големи размери), или в черни дупки (в случай че са огромни). Ако звездите са много масивни, те се взривяват. Това явление е известно като свръхнова.

Съществуват няколко типа неутронни звезди – магнетари, с най-силните магнитни полета във Вселената, и пулсари, които изпращат електромагнитното излъчване чрез полюсите си и се въртят подобно на фарове.

В продължение на дълги години всичко, което знаехме за масивните звезди, е че те се отнасят или към едната, или към другата група. Но през 2011 г. телескопът „Суифт” откри звезда, която притежава свойствата и на двете групи. Днес на астрономите са известни две такива необикновени звезди.

Все още учените не са наясно как една звезда може да има такива странни свойства. Ако в близко време успеят да открият и други подобни примери, това ще означава, че подобни звезди във Вселената са повече, отколкото си мислим.

Екзопланета в съзвездието Феникс, която трябва да е погълната от родителската звезда

Далечната звезда Wasp 18 е на 330 светлинни години от Земята в съзвездието Феникс. Тя е около 25% по-голяма от Слънцето. Загадка не е самата звезда, а това, което се върти около нея.

През 2009 г. Коел Холиер от университета в Кил открил, че тази звезда има на орбита около себе си планета. Екзопланетата получила името Wasp 18b – тя е малко по-голяма от Юпитер, но е 10 пъти по-тежка от него. Тази маса се явява максимален предел. Ако тя е малко по-голяма, обектът може да се нарече кафяво джудже.

Астрофизиците се озадачили от това, че планетата се върти на рекордно близко разстояние до звездата си – само на 3,2 млн. километра. За сравнение Меркурий се намира на 58 милиона километра от Слънцето.

Планетата Wasp 18b е толкова близо до звездата си, че успява да направи пълен кръг около нея за 23 земни часа, а температурата на повърхността й е 2200 градуса по Целзий.

На такова близко разстояние планетата би трябвало в края на краищата да се слее със звездата, но тя не се готви да стори това вече 680 милиона години. Отчитайки голямата маса на звездата, тя би трябвало отдавна да е погълнала планетата.

По какъв начин Wasp 18b е успяла да се формира и да се задържи на орбита, на която планети изобщо не би трябвало да съществуват, остава тайна.

Звезден прах си намира пътя към вкъщи

Пулсарът PSR B1257 +12 е остатък от свръхнова, но изследователите не очаквали, че близо до него може да има планети. А те открили цяла система. Около този пулсар се въртят 3 обикновени планети и една планета джудже.

Смятайки, че това може да е доста разпространено явление, астрономите започнали да наблюдават и други пулсари в търсене на планети, но както се оказало, само един пулсар си бил приютил една-единствена планета. Това означава, че пулсарите имат на орбита планети в много редки случаи.

Астрономите засега не могат да разберат и обяснят процеса, който позволява на планети да се образуват около пулсари. Според една от теориите тези планети се формират по същия начин, както се е образувала и нашата Земя – от планетарния диск, който първоначално е заобикалял звездата.

Но прахът и другите материали, които се явяват строителни блокове за планетите, трябва да се изхвърлят на милиарди километри в Космоса, когато настъпва взрив на свръхнова звезда. По какъв начин газът и прахът са се върнали към останалия след взрива пулсар и са образували цели четири планети, остава загадка.

Необичаен взрив на свръхнова в съзвездието Еднорог

Звездата V838 Еднорог се намира на 20 светлинни години от Земята и се смята за една от най-големите звезди във Вселената.

През 2002 г. е било фиксирано мощно изригване на тази звезда. Отначало изследователите смятали, че това е обикновена свръхнова, която се взривява, оставяйки след себе си ядро (бяло джудже), което акумулира около себе си голям облак водород. Звездата угаснала след няколко седмици, както се и очаквало, затова астрономите я завели в справочниците като свръхнова.

Но след по-малко от месец звездата отново се запалила. Тъй като промеждутъкът от време между взривовете бил прекалено малък, за да предизвика още един взрив на свръхнова, астрономите доста се учудили и започнали да изучават по-подробно това явление. Станало ясно, че от самото начало били допуснали грешка, записвайки тази звезда в списъка с белите джуджета.

Тази звезда се взривявала сама по себе си и повтаряла този процес няколко пъти в продължение на няколко месеца, ту изригвайки, ту угасвайки. По време на най-яркото изригване тя станала милион пъти по-ярка от Слънцето и била една от най-ярките звезди на небето.

Обикновено звездите стават по-ярки преди смъртта си, но измерванията показали, че V838 Еднорог е на възраст едва няколко милиона години, което по звездните мерки не е никак много. Телескопът „Хъбъл” направил снимки на звездата след изригванията, на които може да се види облакът прах и газ около нея.

Според една от версиите тази звезда може да се е сблъскала с невидим обект, например друга звезда или планета, но учените и до днес тънат в догадки какво точно се е случило.

Планетата скитник

CFBDSIR 2149 – 0403 се смята за кафяво джудже. Макар че много изследователи го характеризират като АБ Златната риба заради размерите и масата му, други смятат, че това е газов гигант.Ако това наистина е газов гигант, той си няма родителска звезда, а това означава, че е планета скитник. Макар че учените смятат, че във Вселената се скитат милиони самотни планети, днес са известни само четири от тях.

Най-близката планета скитник е на 130 светлинни години от Земята. Тя си няма звезда, около която би могла да се върти, затова на движението й влияят другите звезди в групата АБ Златната риба.

Това не означава, че планетата се движи из Космоса по произволна траектория, което е една от разпространените заблуди за планетите скитници. Но защо планетата е избягала от родителската си звезда, остава загадка.

Изчезналият звезден прах в съзвездието Кентавър

Обектът TYC 8241 2652 е разположен на 450 светлинни години от нас в съзвездието Кентавър. Смята се, че тази звезда има размер като този на нашето Слънце и че е на около 10 милиона години, макар че нашата звезда е доста по-стара – тя е на 4,5 милиарда години.

От 1983 до 2008 г. учените наблюдавали пръстена прах около тази звезда, надявайки се да научат нещо ново за нашата собствена Слънчева система и за това как се формират планетите.

Но когато през 2009 г. проверили тази звезда още веднъж с по-съвременна техника, изследователите били поразени – те видели звездата, но около нея нямало и помен от облака прах. Малко преди това той се виждал прекрасно, а изведнъж изчезнал, без да остави след себе си нито една планета или намек къде може да се е изпарил. Учените и до днес мислят над тази загадка.

Източник: Listverse

Категории на статията:
Загадки