Радиотелескопът ALMA откри в ранната Вселена необичайна „прахова“ за това време галактика, практически неотличима по външен облик и излъчване от съвременните ѝ посестрими.
Това прави нейната поява 700 млн. години след Големия взрив сериозна загадка за науката, твърдят астрономи в статия, публикувана в сп. Nature.
„Изглежда, тази удивително прахова галактика бързо е произвела първото си поколение звезди. В бъдеще ALMA ще ни помогне да открием още нейни събратя и да разберем защо те са били толкова силно „заразени“ от бърз ръст“, пояснява Кирстен Кнудсен от Технологичния университет Чалмърс в Гьотеборг (Швеция).
Кнудсен и колегите ѝ наблюдавали нощното небе на Южното полукълбо на Земята с рентгенов спектрограф, свързан към телескопа VLT, и радиотелескопа ALMA, изучавайки най-древните галактики, съществували в зората на Вселената.
Докато изучавали съзвездие Дева, авторите на статията открили необичайния обект A1689-zD1, който едновременно притежавал типично съвременни и древни черти на галактика. Благодарение на съседния галактичен куп Abell 1689 – едно от най-големите галактични семейства и мощна гравитационна леща, светлината на A1689-zD1 била усилена девет пъти, което позволило на учените подробно да изучат нейната структура и свойствата ѝ.
Оказало се, че A1689-zD1 се явява типично съвременна галактика по външен облик и физически свойства – в нея има много прах и звезди и честотата на звездообразуване в нея е сравнително невисока – около 12 слънчеви маси на година. Всичко това е било голяма изненада за учените.
Освен това звездите в нея били относително млади и средната им възраст не надвишавала 80 млн. години, което накарало учените да се замислят как е възникнал прахът в тази галактика, ако негов основен източник се явяват взривове на престарели светила.
„И макар произходът на праха да остава доста мъглив, нашето откритие посочва, че прахът възниква много бързо, още в първите 500 млн. години след началото на формирането на първите звезди във Вселената. Това е много кратко време по космологични мерки, като се отчита, че повечето звезди живеят милиарди години“, добавя друг автор на статията – Дарах Уотсон от университета на Копенхаген (Дания).
Авторите на статията предполагат, че A1689-zD1 би могла да е придобила неочаквания си „възрастен“ облик благодарение на това, че изначално процесите по звездообразуване в нея са протичали изключително интензивно, в резултат на което тя е изгорила голяма част от „звездното си гориво“ в първите 200-300 млн. години от своя живот.
От друга страна, както признават астрофизиците, окончателният отговор на този въпрос е възможен само в случай че учените успеят да открият други подобни обекти в ранната Вселена. Както показва опитът с A1689-zD1, ALMA и други телескопи могат да се справят с тази задача, заключават изследователите.
