Невиждан метеорен дъжд засипал Марс

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/Univ. of Colorado
Антония Михайлова

Кометата Сайдинг Спринг, която почти докосна Марс, е повлияла на атмосферата му по-силно от очакваното.

Данните, получени от марсианските апарати на НАСА и на Европейската космическа агенция, показват, че кометата C/2013 A1 (или Сайдинг Спринг – по името на австралийската обсерватория, където е открита), е оказала съществено по-голямо влияние върху планетата, отколкото са смятали специалистите.

„Опашатата звезда“ премина в близост до Марс на 19 октомври. Разстоянието между нея и Червената планета е било 139 500 км, тоест около една трета от разстоянието между Земята и Луната.

Научните инструменти на орбиталните апарати MAVEN, Mars Reconnaissance Orbiter, а също Mars Express са регистрирали появата на слой заредени частици в йоносферата на Марс, образувал се в резултат на нейното взаимодействие с веществото от опашката на кометата. Никъде другаде преди, включително и на Земята, учените не са наблюдавали подобно явление.

Кометата Сайдинг Спринг произхожда от облака на Оорт – далечен регион на Слънчевата система, където тя се е зародила преди около 4,5 млрд. години. Това космическо тяло досега нито веднъж не се е сближавало със Слънцето и затова на неговата повърхност са се съхранили запаси от древен лед. Учените смятат, че на траекторията на Сайдинг Спринг е повлияла силата на привличане на друга звезда – преди около милион години тя е напуснала областта на въртене на дългопериодичните комети.

Прахът от опашката на кометата е изгорял в атмосферата на Марс, на неговата повърхност е можело да се наблюдава впечатляващ метеорен дъжд. Учените на НАСА отбелязват, че това събитие е довело до съществени изменения в горните слоеве на атмосферата, което може да ѝ повлияе като цяло.

Според Джим Грийн, директор на департамента по планетология на НАСА, това историческо събитие е позволило на научната общественост да наблюдава бързодвижеща се комета от облата на Оорт отблизо.

Впрочем непосредствено по време на преминаването на небесното тяло всички апарати, намиращи се на орбита на Марс, са били отведени от обратната страна на планетата – учените не искали да рискуват техниката. Грийн отбелязва колко правилно е било това решение, отчитайки силното влияние, което е оказала кометата върху йоносферата на планетата.

Апаратът MAVEN, който наскоро влезе на орбита около Марс, е регистрирал присъствието на голямо количество железни и магнезиеви йони. Агенцията отбелязва, че получените показатели не могат да се сравнят дори с най-мощните от земните метеорни дъждове.

Ултравиолетовият спектрограф на сондата е регистрирал повишени показатели на съдържанието на тези елементи в атмосферата в продължение на няколко часа след преминаването на кометата.

MAVEN успял също директно да наблюдава частиците кометен прах и да изясни техния състав. Масспектрометърът на апарата е установил присъствието в образците йони на различни метали, включително натрий, магнезий и желязо. Това е първото пряко измерване на състава на праха на комета от облака на Оорт.

Уредите на италианско-американската сонда Mars Express са регистрирали повишение на плътността на електроните след преминаването на космическото тяло на по-ниска височина от обикновено. Това свидетелства за изгаряне на частиците прах в атмосферата. Накрая радарът на апарата Mars Reconnaissance Orbiter е получил данни, според които плътността на електроните в атмосферата на Марс при преминаване на кометата се е повишила 5-10 пъти.

MRO е наблюдавал обекта и с помощта на своята камера HiRISE. Тя позволила да се установи, че дължината на ядрото на кометата е около 2 км. Сондата е фиксирала и времето на неговото въртене около оста му – 8 часа.

Данните, получени от апаратите на НАСА и ЕКА по време на преминаването на кометата Сайдинг Спринг, освен всичко останало, позволяват да се отговори на въпроса за произхода на земната вода.

За последните десет години учените нееднократно се опитват да проверят теорията, според която водата е донесена на планетата от комети. За тази цел те измервали дела на деутерия – тежък водород – в газовата опашка и в твърдото ядро на няколко комети.

Резултатите от тези изследвания били противоречиви – в някои случаи делът на деутерия в земната и кометната вода бил почти еднакъв, което сочи общия им източник, а в други – напълно различен.

Изотопният състав на водата в такива комети може да се измени в резултат на топенето или втвърдяването на ледовете при сближаване и отдалечаване от Слънцето. По тази причина изучаването на запасите лед на кометата Сайдинг Спринг ще помогне в откриването на окончателния отговор на въпроса за произхода на земната вода.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори