Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Невробиолозите започнаха да схващат какво имаме наум

3 юни 2013 г. в 20:00
Последно: 5 юни 2013 г. в 00:03

Учени от университета на Западен Онтарио използваха методи за невровизуализация, за да прочетат човешките мисли през мозъчната активност, свързана с отговори „да” и „не” на прости въпроси. Създателите на новия метод твърдят, че той разкрива нови перспективи в комуникацията с пациентите, намиращи се в кома.

„Интерпретацията на човешките мисли само чрез активността на невроните, без участието на вербалното им изразяване или жестикулация, е най-прогресивният метод в невробиологията”, твърди водещият автор на изследването Лорина Нейси.

На медицината са известни случаи, когато пациентът се намира в съзнание, но по различни причини не може да изрази своите мисли на глас или с невербални начини за комуникация. За да се разбере какво мисли и иска човек, е необходимо да се използват други методи.

В хода на експеримента, проведен за тестване на новата технология, доброволци били помолени да се концентрират върху положителен или отрицателен отговор на прости въпроси. Например „Женен ли сте?/Омъжена ли сте?” или „Имате ли братя или сестри?“. Важното било участниците да не кимат, да не подават каквито и да било сигнали или да произнасят своя отговор.

© University of Western Ontario

„Проследявайки мозъчната активност по време на концентрацията на доброволците върху отговорите, ние декодирахме сигналите, които изпраща мозъкът, и ги интерпретирахме като положителни или отрицателни”, разказва Нейси в прессъобщение на университета.

За улавяне и разшифроване на сигнала били необходими средно около три минути. Резултатите на експеримента са публикувани от Нейси и колегите й в статия в изданието Journal of Neuroscience.

Сега учените тестват метода върху пациенти, неспособни да изразяват мислите си по обичайния начин.

През 2010 г. международен екип изследователи успя да получи отговори „да” и „не” от пациент във вегетативно състояние. А през 2009 г. учените от Кеймбридж демонстрираха, че такива болни могат да формират прости спомени и дори да се обучават. Колкото до разшифроването на мислите на здрави хора, то и тук в последните години учените имат голям напредък –на примитивно ниво вече може да се разбира какви думи чуват хората, какви числа и снимки виждат.

„Ефективността и безопасността на нашата технология, както и високата скорост по разшифроване на мозъчните сигнали увеличават шансовете за разбирането на хора, неспособни да говорят или жестикулират. Безспорно методът ще намери своето приложение в медицината”, заключава Лорина Нейси.

Категории на статията:
Наука