Прочутата мисия по колонизиране на Червената планета – Mars One, замислена от Денис Тито още през 2012 година, се намира под заплаха.
Екип авторитетни теоретици е провел анализ на потенциала на проекта и е стигнал до неутешителни изводи.
Оказва се, че ако колонизаторите не загинат за 10 седмици след примарсяването, то може да не им стигнат храна и други ресурси, за да живеят в съответствие с плановете на ръководителите на мисията.
Учените са разработили детайлна програма, за да направят оценка на плановете по усвояване на Марс. В рамките на изследването са отчитани всички възможни фактори, които могат да повлияят на успеха или провала на мисията. Като модел теоретиците са използвали Международната космическа станция.
При изчисленията били установени неотчетени по-рано недостатъци на планирането на проекта. На първо място специалистите стигнали до извода, че кампанията на Mars One ще се окаже съществено по-скъпа, отколкото изчисляват създателите днес, и освен това мисията ще изисква редица технологии, с които учените към днешен ден още не разполагат.
Например отглеждането на хранителни продукти за колонията е една от най-слабите страни на проекта. Първоначалният план предвиждаше строителството на парници с площ 50 кв. метра за отглеждане на продукти.
Но новият модел показва, че за да се отгледа балансирана храна за колонизаторите, включваща достатъчно бобови, салата, ядки, картофи и ориз, които да осигуряват 3400 калории на човек дневно, ще бъдат необходими поне 200 квадратни метра „плантация“, и то при условие че колонизаторите са само четирима.
Във връзка с тази недомислица възникват редица нови, потенциално опасни проблеми. Растенията поглъщат въглероден диоксид и отделят кислород, който хората ще дишат. От една страна, това е добре, но от друга – присъствието на голямо количество растения в жилищния модул в затворено пространство може да предизвика нарастване на концентрацията на кислород до токсично ниво. Съдържанието на важния за дишане газ може дори да стане толкова високо, че да възникват чести пожари.
За да се предотврати такъв проблем, е необходимо кислородът да се извежда от помещенията и да се замества с газообразен азот. А това е свързано с бърз разход на всички запаси от газа, които колонизаторите ще вземат със себе си от Земята.
Друг потенциален проблем е фактът, че жилищните модули ще бъдат далеч не херметични. Поради това постоянно ще изтича въздух за дишане, а със свършването на запасите от азот, необходим за поддържане на налягането, колонизаторите ще загинат. Както показват изчисленията, смъртта от задушаване може да настъпи още 68 дни след пристигането на Марс.
Разбира се, може постоянно да се доставя кислород от Земята, но с това проблемът с изтичането на въздуха не изчезва, да не говорим колко скъпо ще бъде да се доставят балони с газ на друга планета.
Постоянното изтичане ще доведе дотам, че жилищните модули ще станат негодни за живот след около година-година и половина след началото на мисията. Специалистите от Масачузетския технологичен институт казват, че изтичането може да бъде компенсирано със събиране на азот от атмосферата на самия Марс, но необходимата за това система ще бъде прекалено голяма и скъпа за изпращането ѝ на Червената планета.
Изчисленията на експертите поставят под съмнение и самата възможност за отглеждане на хранителни продукти на друга планета.
„Открихме, че доставката на храна на Марс ще бъде по-евтина от отглеждането на продукти директно там. На Червената планета колонизаторите ще имат нужда от системи за осветяване и оросяване, които изискват постоянен контрол. Осветяване, което се осъществява от 875 светодиодни системи, постоянно ще изисква резервни части, поради което първоначалния товар трябва да е по-голям“, разказва съавторът на изследването Сидни До.
По-нататък, ще се изисква доста време, преди да пораснат първите растения на марсианската плантация. Междувременно колонистите трябва нещо да ядат и пият, освен това посевите постоянно ще поглъщат вода и азот, изразходвайки наличните запаси.
Не по-маловажен се оказал проблемът с резервните части. Ремонтът и замяната на части на многобройното оборудване няма да е по-рядко, отколкото това се случва на МКС. Но ако в последния случай проблемът се решава така да се каже с бърза доставка на всичко необходимо на орбита, то потребностите на колонизаторите на Марс могат да бъдат удовлетворени чак след години.
По оценки на MIT, по времето, когато марсианската колония ще бъде вече на 10 години, петият екипаж ще трябва да вземе със себе си около 100 тона товар, от които 64% ще бъдат резервни части. И дори съвременният 3D печат няма да може да реши този проблем, тъй като тази технология все още е много далече от съвършенството.
В хода на изчисленията били установени и проблеми с транспорта. Мисията предвижда използването на разширена версия на кораба SpaceX Dragon, но засега тя дори не е построена.
Освен това специалистите от MIT са изчислили с точност колко старта ще бъдат необходими, за да се пренесе всичко необходимо за строителството на жилищни модули на Марс. Те трябва да са не по-малко от 15, с обща стойност $4,5 милиарда. И това само на първия етап от колонизирането.
Като цяло екипът на MIT не отрича възможността за изпращане на хора на Марс и основаването на колония. Просто плановете, които са огласили ръководителите на мисията, се оказват несъвсем осъществими.
Затова, смятат теоретиците, връщането на колонизаторите след известно време на Земята може да се окаже доста по-целесъобразно решение, отколкото опита да се оставят те на Червената планета завинаги.
